Адвокат Жанета Пондалова/advokat Janeta Pondalova

22/04/2026

"Когато ме напуснаха на 24, светът изглеждаше да е свършил, без да беше.

Когато ме напускат на 44, светът може наистина да е свършил, но не изглежда така.

На 24 се ужасявах, че свършилото няма как да се повтори.

На 44 знам, че няма да се повтори, нито пък го искам. Знам, че следващото ще е просто различно.

На 24 излизах и си намирах нещо друго.

На 44 не ми се излиза. Мога да се обадя и ще дойдат. Но няма смисъл.

На 44 най-сетне знанието от книгите болезнено се превръща в познание:
– че няма значение дали си прав;
– че няма сила, която да задържи решилия да си тръгне;
– че няма смисъл той да остане;
– че отишлият си може и да се върне – но че е безнадеждно да го чакаш, глупаво – да го искаш, и тъпо – да го приемеш;

На 44 знам, че самотата не е страшна, защото съм я преживявал и заедно с другия; защото знам, че в крайна сметка е неизбежна; защото най-сетне „съм си достатъчен, а понякога си идвам и в повече”.

Боря се с топката в стомаха си при събуждане, с ръката, стиснала гърлото ми денем, и с безсъниците в поредни нощи. Накрая се отказвам да прогонвам спомените, защото са престанали да болят.

Трупам знание – трупам тъга – губя гняв.

Забравената свобода е сладка; ежедневната е скучна. Осъзнато живяната е радост.

Погледът ми е станал игрив; излъчвам сигнали; светът им отвръща радушно.
Радушното обаче не значи страстно.

Случките, които са се престрували на пропуснати възможности, често ще се разголват като (без)обидни разминавания.

Държа се. За себе си."

Кристиан Таков
(7 ноември 1965 - 11 юли 2017)

Снимка: Christian Takoff Foundation

30/03/2026

РОДИТЕЛСТВО СЛЕД РАЗДЯЛА – ЧУВА ЛИ СЕ ГЛАСЪТ НА ДЕТЕТО?

В правната теория упражняването на родителските права след раздяла се представя като механизъм за защита на детето. На практика обаче често се превръща в продължение на конфликта между родителите.

Съдебните спорове нерядко се водят не толкова за благополучието на детето, колкото за:
- утвърждаване на контрол
- емоционално надмощие
- „наказание“ към другия родител

В този контекст детето рискува да се превърне в средство, а не в субект на защита.

„Най-добрият интерес на детето“ – принцип или формула?

Понятието е основополагащо, но и проблематично.
На практика съдът изгражда преценката си въз основа на:
- социални доклади
- експертизи
- свидетелски показания

Но възниква ключовият въпрос - доколко тази преценка отразява реалното преживяване и нужди на детето?

Детето като участник в процеса

Законът предвижда възможност за изслушване на детето, когато то е достигнало определена степен на зрелост.

В практиката обаче съществуват редица проблеми:

- изслушването често е формално
- детето може да бъде повлияно/манипулирано от единия родител
- липсва достатъчно защитена среда за свободно изразяване

Така се създава парадокс: Детето формално има глас, но не винаги бива истински чуто.

Рискът от „скрито насилие“ – родителско отчуждение

Един от най-сериозните, но трудно доказуеми проблеми е т.нар. родителско отчуждение – ситуация, при която единият родител съзнателно или несъзнателно настройва детето срещу другия.

Това води до:
-емоционална травма
-нарушена връзка с родителя
-дългосрочни психологически последици

Правният проблем е, че явлението трудно се доказва и
често се прикрива зад „желанието на детето“
Съдът разполага с ограничени инструменти за реакция.
Най-често това се доказва чрез психологическа експертиза и/или свидетелски показания.

Къде е балансът?

Истинското предизвикателство пред съда не е просто да разпредели права, а да:
- разпознае динамиката между родителите
- защити детето от въвличане в конфликта
- гарантира реално, а не формално участие на детето

Това изисква не само правни, но и психологически подходи.

Родителството след раздяла не приключва с решението на съда. Напротив – именно тогава започва неговото най-трудно изпитание.

Правото може да създаде рамка, но не може да замести отговорността на родителите, емоционалната зрялост
и готовността за сътрудничество.

И докато възрастните спорят за права, най-важният въпрос остава: Чува ли се наистина гласът на детето – или той остава заглушен между две противоположни позиции?

Съдебна практика и казуси

1. Формалното изслушване на детето

В практиката на Върховен касационен съд последователно се приема, че изслушването на детето не е формалност, а съществен елемент от преценката за неговия интерес.

В редица решения се подчертава, че:
- съдът е длъжен да отчете мнението на детето
- но не е обвързан от него
- следва да прецени дали това мнение е формирано свободно

Примерен казус:
Дете на 12 години заявява, че желае да живее при майката. В хода на делото обаче се установява:
-силна емоционална зависимост
- негативно влияние от страна на единия родител

Съдът предоставя родителските права на другия родител, приемайки, че заявеното желание не отразява обективния интерес на детето.

2. Родителско отчуждение и промяна на мерките

В практиката се срещат случаи, в които съдът приема, че системното възпрепятстване на контактите представлява съществено обстоятелство за промяна на вече постановени мерки.

Примерен казус:
Родителят, при когото живее детето, системно:
- възпрепятства личните отношения
- създава негативен образ на другия родител
- детето започва да отказва срещи

Съдът:
- приема наличие на вредна среда
- променя упражняването на родителските права

В мотивите се подчертава, че:
правото на лични отношения е право на детето, а не само на родителя.

3. „Най-добрият интерес“ срещу родителския конфликт

Практиката на Върховен касационен съд ясно показва, че високият конфликт между родителите сам по себе си е фактор, който може да наклони везните.

Примерен казус:
- двама родители с добри битови и социални условия
- силно влошена комуникация
- невъзможност за съвместно вземане на решения

Съдът предоставя родителските права на този родител, който демонстрира по-голяма готовност за сътрудничество и
не възпрепятства връзката с другия родител.

Родителският капацитет включва и способността да не се въвлича детето в конфликта.

За повече инфо, записване на консултация или процесуално представителство: адв. Жанета Пондалова, тел. 0887341289

23/03/2026

ПИСМО ОТ ДЕТЕ ДО РАЗВЕДЕНИ РОДИТЕЛИ
/споделено със съгласието на родителите/

Мамо и тате,

Аз съм още малък и не разбирам много неща, но усещам всичко.

Когато сте разделени, и аз се чувствам разделен на две. Все едно сърцето ми е на две половинки – едната при мама, другата при тате. И когато съм при единия, ми липсва другият.

Понякога ми се иска да ви хвана за ръцете и да ви събера пак, както беше преди.

Когато говорите лошо един за друг, аз се натъжавам. Защото обичам и двама ви. И не знам как да избера. Не искам да избирам. Страх ме е да не ви нараня, ако покажа, че ми липсва другия.

Понякога се усмихвам, за да не се тревожите. Но вътре ми е тъжно. И объркано.

Искам само едно – когато сте с мен, да сте наистина тук. Да ме гледате, да ме чувате, да не мислите за другия, да не говорите лоши неща един за друг и да не се карате, дори и тихо. Искам отново да усещам, че съм обичан.

Н., В.Търново

15/03/2026

Скъпи приятели, колеги и доверени клиенти, от днес, 15 март, кантората ми се премести на нов адрес: в сърцето на Велико Търново,
топ център, до площад Майка България,
ул. Марно поле 2, ет. 1
Пожелайте ми късмет 🍀

Заповядайте, очаквам Ви! ❤️

14/03/2026

Да помогнем 🙏

27/02/2026

ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ НЕ ЗАПОЧВА С ШАМАР. ЗАПОЧВА С КОНТРОЛ.

„С кого беше?"
"Защо не ми вдигна?“
"Няма да се срещаш с тези хора."
„Без мен си никоя.“
"Защо не ми казваш всичко?"

Домашното насилие рядко идва внезапно. То не започва с побой. Започва с изолация, финансова зависимост, заплахи, обиди, унижение, контрол върху телефона, върху приятелите, върху избора на работа.

Много хора не разпознават, че вече са жертви.

Какво е „домашно насилие“ според закона?

Съгласно разпоредбите на Закон за защита от домашното насилие (ЗЗДН), домашно насилие е всяко действие на физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова, принудителното ограничаване на личната свобода и личния живот.

То може да бъде извършено от:

-съпруг или бивш съпруг
-лице, с което сте или сте били във фактическо съжителство
-лице, от което имате дете
-възходящ /родител, баба, дядо/
-низходящ /дете, внук/
-други роднини, по права, съребрена линия или по сватовство
-други лица, изрично изброени в чл. 3 от Закона

Не е необходимо да има брак. Не е необходимо да има физическо посегателство. Достатъчно е да има системен страх.

„Но той само ми крещи…“

Психическото насилие е най-често срещаната форма.
А понякога може да е доста по-травмиращо от физическото.
То оставя белези, които често не се виждат, но карат жертвата да се съмнява в собствената си реалност.

В съдебната практика се срещат случаи на:

-заплахи или обиди
-проверка и контрол над телефон и комуникацията в социалните мрежи
-икономическо ограничаване (отнемане на достъп до пари или банкови сметки)
-социална изолация
-неконтрулируема ревност без реална причина
-постоянни обвинения в изневяра
-следене къде се намираш и с кого
-забрана да работиш
-манипулации от типа на "Всичко е в твоята глава", "Никой друг няма да те търпи", "Преувеличаваш", "Прекалено си чувствителна", "Аз знам кое е най-добре за теб".
-заплахи, че ще ти отнеме дете
-заплахи със самоубийство, ако го напуснеш
-контрол върху парите и отказ от на достъп до средства
-забрана за работа или образование или принуждаване да работиш без възнаграждение
-подигравки с външния вид, интелекта, способностите ти
-подценяване на професионалните ти успехи
-унижение пред други хора
-отричане на казани думи или изкривяване на фактите (т.нар. gaslighting)
-внушаване на вина
-принудителен сексуален контакт или пристъпване на интимни граници
-заплахи с разпространение на интимни материали
-рязка смяна между агресия и нежност
-злепоставяне пред работодател

Най-важният сигнал:
Живееш в постоянно напрежение и се опитваш "да не го ядосваш".

Това не са „семейни проблеми“.
Това са правонарушения.

Какво може да направи жертвата?

Производството по ЗЗДН е бързо.

Може да се поиска:

-Задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие
-Заповед за незабавна защита (в рамките на 24 часа)
-Отстраняване на извършителя от общото жилище
-Забрана за доближаване на жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих
-Временно определяне на местоживеене на детето
-Задължаване за посещение на програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева
-Насочване на пострадалите лица към специализирани услуги за защита и помощ, програми за възстановяване

Съдът действа при условията на незабавност, когато има данни за пряка и непосредствена опасност.

Важно: Срокът за подаване на молбата е един месец от акта на насилие.

Най-големият мит: „Няма да успея да докажа.“

Законът допуска доказване с:

-свидетелски показания
-медицински документи
-експертизи
-разпечатки на съобщения
-видеозаписи, аудиозаписи
-декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН

Много дела се печелят именно защото жертвата е потърсила навреме правна помощ.

Домашното насилие може да съставлява и престъпление

В определени хипотези деянието съставлява престъпление по Наказателен кодекс – напр. нанасяне на телесна повреда,опит за убийство, или закана с убийство, обиди, заплахи за живота или здравето, принудително ограничаване на личната свобода, принудителен сексуален контакт, заплаха с разпространение на интимни материали и др.)

Тогава защитата е двупосочна – гражданска и наказателноправна.

Най-трудната стъпка не е съдът.

Най-трудната стъпка е първият телефонен разговор.

Ако се колебаете дали това, което преживявате, е „достатъчно сериозно“ — вероятно вече е.

Консултацията с адвокат не Ви обвързва да започнете дело.
Но Ви дава яснота. А яснота означава контрол.

А контролът трябва да принадлежи на Вас!

24/02/2026

ЗАЩИТА НА СОБСТВЕНОСТТА - КОЙ ИСК ДА ИЗБЕРЕМ?

Правото на собственост може да бъде нарушено по различни начини. Понякога собственикът е напълно лишен от имота си. В други случаи имотът е във владението му, но трето лице му създава пречки.

Законът предвижда два основни иска за защита – РЕВАНДИКАЦИОНЕН и НЕГАТОРЕН.
Правилният избор зависи от това как точно е нарушено правото Ви.

Ревандикационен иск – когато са Ви отнели имота
Това е искът по чл. 108 от Закона за собствеността.
Той се предявява, когато собственикът е лишен от владението върху имота си.

Най-кратко казано:

„Това е моят имот. Държиш го без основание. Искам да ми го върнеш.“

Кога се подава такъв иск?
- когато някой е завладял имота Ви неправомерно;
- когато след прекратен договор (наем, заем за послужване и др.) имотът не се освобождава;
- когато възникне спор за собственост и друго лице упражнява фактическа власт върху имота.

Какво трябва да се докаже?

- че сте собственик на имота;
- че ответникът владее или държи имота;
- че няма правно основание за това владение.

Целта на този иск е съдът да признае правото на собственост и да разпореди връщане на владението.

Негаторен иск – когато Ви пречат да упражнявате правото си

Негаторният иск е уреден в чл. 109 от Закона за собствеността. Той се използва, когато собственикът владее имота си, но трето лице извършва действия, които му пречат да го ползва спокойно и пълноценно.

Накратко:

„Владея имота си. Но ми пречиш да го ползвам нормално. Искам да спреш.“

В какви ситуации се прилага?

- съсед е изградил ограда или постройка, която навлиза във Вашия имот;
- преминава се без основание през имота Ви;
- създават се пречки за достъп;
- претендират се несъществуващи права (например сервитут);
- извършват се действия, които нарушават нормалното ползване на имота.

Какво трябва да се докаже?

- че сте собственик;
- че ответникът извършва неоснователни действия;
- че тези действия Ви създават реални пречки.
Тук целта не е връщане на имота, защото Вие вече го владеете, а преустановяване на нарушението и възстановяване на спокойното упражняване на правото на собственост.
Най-важната разлика:
При ревандикационния иск собственикът е лишен от владение.
При негаторния иск владението е налице, но правото се смущава.

Практическо правило:

Нямате достъп до имота си → търсите неговото връщане.
Имате имота, но някой Ви създава проблем → търсите прекратяване на пречките.

Защо правилният избор е важен?

Неправилната правна квалификация може да доведе до отхвърляне на иска, дори когато собствеността Ви реално е нарушена. Затова преди предприемане на съдебни действия следва ясно да се установи:
Лишен ли сте от владението?
Или правото Ви се упражнява, но е смутено?

Отговорът на този въпрос определя и правилния способ за защита.

Имате такъв проблем? Пишете ми.

За записване на час за консултация и/или процесуално представителство - лично съобщение или на тел. 0887341289.

адв. Жанета Пондалова
„Вашето право е моя кауза“

17/02/2026

16/02/2026

Родителските права и стиловете на възпитание: психологическо-юридическа перспектива

Взаимоотношенията родител–дете се изграждат както на правна, така и на психологическа основа. Родителските права и задължения включват грижа, защита и закрила на детето, осигуряване на нормална и благоприятна за развитието им среда, възпитание, емоционална близост и подкрепа, осигуряване на издръжка и подходящи условия за живот и др. Психологическите изследвания показват, че стиловете на възпитание оказват силно влияние върху личностното развитие на детето.

Стилът на възпитание се оказва важен фактор и в съдебната практика, когато се възлага упражняването на родителските права на един от родителите., тъй като той определя емоционалната среда, дисциплината и автономността на детето.

Основни стилове на възпитание и техните силни и слаби черти.

Стил на възпитание

Авторитетен /силни черти/:
- Баланс между топлина и контрол
- Насърчава автономност и самостоятелност
- Създава стабилна емоционална среда
- Развива социални умения и самооценка
Авторитетен /слаби черти/:
- Може да изисква повече време и търпение от родителя
- Понякога труден за прилагане при многодетни семейства

Авторитарен /силни черти/
- Създава дисциплина и ред
- Децата често са послушни
- Ясни граници и очаквания
Авторитарен /слаби черти/:
- Може да предизвика страх и тревожност
- Ограничена автономия и креативност
- По-голяма зависимост от външни авторитети

Либерален / разрешителен /силни черти/
- Висока емоционална подкрепа
- Развива креативност и свобода
- Стимулира близки емоционални отношения
Либерален /слаби черти/:
- Липса на ясни граници и правила
- Проблеми с дисциплина и самоконтрол
- Може да доведе до импулсивност и трудности в социализацията

Психологическо и юридическо значение на стиловете

Авторитетният стил е най-балансиран и се счита за най-подходящ по дела за родителски права, защото съчетава подкрепа с ясни правила, създавайки сигурна и стабилна среда за детето.

Авторитарният стил осигурява дисциплина, но съдът го разглежда внимателно, тъй като липсата на топлина и диалог може да застраши интереса на детето.

Либералният стил предлага емоционална подкрепа, но без граници може да постави детето в риск; възпитанието изисква установяване на правила и структура, за да гарантира безопасността и развитието му.

Стиловете на възпитание имат пряко значение върху родителските права и съдебните решения. Авторитетният стил се смята за най-благоприятен, защото съчетава грижа, подкрепа и структурирани правила, като гарантира най-добрия интерес на детето.

В следващата статия ще разгледам и останалите фактори, които оказват влияние при вземане на решение от правораздаващия орган кой от родителите ще упражнява родителските права при спорни съдебни производств.

За записване на консултация при мен - лично съобщение или служ. тел. 0887341289. Извършвам консултации и онлайн.

адв. Жанета Пондалова

14/02/2026

❤️‍🔥 Този 14 февруари:

Не ни трябват рози, ако ръката, която ги подава, ни е удряла.
Не ни трябват шоколади, ако устата, която казва „обичам те“, ни е унижавала.
Не ни трябват сърца от балони, ако живеем в страх зад затворена врата.
Не ни трябват „Обичам те“, докато ни държите в подчинение.

🚨 Насилието не започва с шамар.
Започва по-рано.
И много по-тихо.

„Къде беше?“
„С кого си говореше?“
„Облечи се по-нормално.“
„Аз решавам кой е добър за теб.“
„Без мен си никоя.“
„Никой друг няма да те обича като мен.“

С изолиране.
Бавно отрязване от света.
Контрол над парите.
Подигравки.
Омаловажаване.
С внушението, че си луда.
Че си нестабилна.
Че си прекалено чувствителна.
Докато започнеш да се съмняваш в собствената си реалност.

Продължава със следене.
Изискване на пароли.
Четене на съобщения.
Приложения за контрол.
Ограничения.
Унижение.
Натиск чрез децата.

И когато жената си тръгне, насилието ескалира.

Често завършва с удар.
А понякога — с убийство.

⚖️ Но винаги продължава в съдебната зала.

🏛️ Чрез съдебен тормоз, маскиран като „родителско право“.
Легализиран с печат от държавата.

С искане за „споделено родителство“, използвано като инструмент за продължаване на контрола.

Директно и безмилостно дискредитиране на майката.

Публични очернящи кампании.

Откровени лъжи, които я обявяват за „негодна“.

Всичко това, за да ѝ бъдат отнети децата —
не от любов,
а от жажда за власт.

⚠️ Крайната цел не е родителство.

Крайната цел е унищожаване на майката —
първо като родител,
после като човек.

📜 Юмрукът става съдебно решение.
Контролът става режим на лични отношения.
Преследването става „право на контакт“.
Страхът става задължение.

Наричат го „баланс“.
Наричат го „интерес на детето“.
Наричат го „равнопоставеност“.

‼️ А децата?
Децата учат как изглежда насилието.
Утре ще го наричат „любов“.

Но когато няма оценка на риска —
системата не защитава.
Системата участва.

📈 Статистиката не е романтика.
Всяка убита жена е нечия дъщеря.
Нечия майка.
Нечия приятелка.

И всеки път обществото казва:
„Защо е стояла?“
„Защо не си е тръгнала?“
„Тя си го е избрала.“

🚩 Червените флагове са тихи.
Крият се зад „грижа“.
Зад „обичам те прекалено много“.
Зад „аз съм такъв“.
Зад „ти ме провокира“.

Докато празнуваме любовта,
държавата трябва да празнува нулева толерантност към насилието.

Не формални кампании.
Не бавни процедури.
Не неглижирани сигнали.

❤️‍🩹 Този 14 февруари:
Искаме да виждаме слънцето сутрин.
Искаме да се събуждаме с усмивка.
Искаме да чуваме смеха на децата си,
без да се страхуваме, че ще останат без майка.
Искаме домът ни да бъде убежище.

❌ Не бойно поле.
❌ Не съдебна зала.

Искаме живот.
Без страх.

Любовта не убива.
Безнаказаността – да.

Искаме да спре.

Сега.

#14Февруари #ЛюбовтаНеУбива
#НасилиетоНеЕКонфликт
#ОценкаНаРиска
#НеНаПринудителнотоСподеленоРодителство
#КоерсивенКонтрол
#ЧервениФлагове
#ДомашноНасилие
#несисама

11/02/2026

Как да се откажем от дълговете на наследодателя?

Клиенти са се обръщали към мен с въпроса "Дали наследник може да се освободи само от задълженията на наследодателя?" Българското право НЕ ДОПУСКА ЧАСТИЧЕН ОТКАЗ – наследството се приема или отказва изцяло, както активите, така и пасивите.

Принцип на универсалното наследяване
С откриване на наследството наследникът придобива имуществената съвкупност на наследодателя – права и задължения.

Наследяват се следните задължения:
- банкови и потребителски кредити
- задължения към НАП
- задължения по частноправни договори
- задължения по влезли в сила съдебни решения

Не се наследяват задължения с личен характер (напр. административно-наказателна отговорност, наказателни санкции, договори и ангажименти, основани на личността - intuitu personae).

Възможности пред наследника

1. Отказ от наследство

Единственият способ наследникът да не отговаря за дълговете е чрез отказ от наследството.
Но освен от пасивите /дълговете/, наследникът се отказва и от всички активи в имуществото на наследодателя /движими вещи, недвижими имоти, парични средства и др./

Отказът се извършва писмено и се вписва в специалната книга на съда, има обратно действие – лицето се счита, че никога не е било наследник, и представлява едностранен, безусловен и неотменим акт.

Отказът не може да бъде оттеглен впоследствие. Освен ако не са налице доказани пороци на волята (напр. измама, съществена грешка, принуда и др.). Тогава отказът може да бъде оспорен и унищожен по съдебен ред. Също така отказът е недействителен, ако наследникът вече е приел наследството (изрично или мълчаливо).

2. Приемане по опис

Когато размерът на задълженията е неясен, по-подходящ механизъм е приемането по опис.
То ограничава отговорността на наследника до стойността на наследственото имущество. Срокът за подаване на заявление е тримесечен от узнаването за откриването на наследството.

Практически рискове:
- мълчаливо приемане чрез конклудентни действия
- плащане на задължения със средства от личното имущество
- прехвърляне на наследствената тежест върху низходящите
- невъзможност за последваща промяна на решението, поради неотменимия характер на отказа.

Отказът от наследство е ефективен правен способ за избягване на наследствена отговорност, но поради своя окончателен и неотменим характер изисква внимателна предварителна оценка. В много случаи приемането по опис представлява по-балансиран инструмент за защита на интересите на наследника.

За повече информация запишете си час за консултация при мен - адв. Жанета Пондалова, тел. 0887341289