02/02/2022
Лишаване от родителски права. Кога и как?
Съгласно Семейния кодекс, всеки от родителите е носител на родителски права и задължения по отношение на не навършилите пълнолетие деца. Всеки един от двамата родители е с равни права и задължения, независимо дали се намират в брак или не. Сред тях са: правото на осъществяване на лични отношения с детето, правото на участие във вземането на решения, свързани с неговото отглеждане, възпитание и обучение, задължението за полагане на грижа, както и задължението за даване на издръжка.
Когато един от родителите абдикира от отговорност и не упражнява своите права по отношение на детето, нито изпълнява своите задължения. В такива случаи законът предоставя възможност по отношение на виновния родител да бъде постановено ограничаване или лишаване от родителски права.
Ограничаване на родителски права е възможно, когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. В този случай районният съд може да вземе съответни мерки в интерес на детето чрез ограничаване на родителски права като отнема или поставя условия за упражняването на някои от тях. Той, също така, може да постанови осъществяването им от друго лице.
Кога може да се прибегне до лишаване от родителски права?
Мярката за лишаване от родителски права е крайна и изключителна. Тя се прилага с особено тежки случаи на поведение на виновния родител, застрашаващо личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. Лишаване от родителски права е възможно и при друга хипотеза, а именно когато без основателна причина родителят трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Законът изисква едновременното наличие на тези две условия.
Липсата на парични средства не представлява основателна причина, макар че се допускат изключения, преценката на които зависи според обстоятелствата по конкретния случай.
"Трайност" на поведението
Условието за „трайност“ на неполагането на грижи и недаването на издръжка се преценява за всеки конкретен случай, тъй като липсва законоустановен критерий за това. Във всички случаи то е налице, когато това поведение се осъществява последователно за определен период от време, който не е твърде кратък. Така например, неполагането на грижи и недаването на издръжка не може да се приеме за „трайно“, когато родителят от седмица или месец не се е интересувал от детето и не му е давал издръжка.
Неполагане на грижи
Полагането на грижи е част от неимуществените задължения на родителите и се обуславя от крехката възраст на ненавършилото пълнолетие дете, което няма достатъчно знания и опит, за да се грижи само за отглеждането, възпитанието и обучението си. Ето защо задължение за това е възложено на неговите родители.
Така, поведението, свързано с неполагане на грижи може да обхване широк кръг от бездействия, като например незаинтересованост от детето, липса на инициатива във възпитанието и отглеждането му, неучастие в неговите учебни и извънкласни дейности и много други.
След като съдът установи, че е налице тежък случай на поведение на родителя, застрашаващо личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето или че родителят без основателна причина трайно не полага грижи за него и не му дава издръжка, той постановява лишаване от родителски права, определя изключително ограничен режим на осъществяване на лични отношения, както и разпорежда плащането на издръжка в конкретен размер.
Така постановеното лишаване от родителски права не е необратимо. Родителските права могат да бъдат възстановени от лишения родител по негово искане, но само ако са отпаднали основанията, поради които е бил лишен от тях.
Последици
За разлика от случаите на ограничаване на родителски права, при лишаване от родителски права последиците за виновния родител са изключително сериозни. Сред тях са отнемане на възможността на виновния родител да участва активно в грижите за детето, както и да взима решения за неговото възпитание и обучение, ограничаване на личните отношения между тях и отнемане на възможността това да става без присъствието на другия родител или на определено от съда лице.
Най – сериозната последица, обаче, се състои в това, че съгласието на лишения от родителски права родител не се изисква, в случай на пълно осиновяване на детето. Той дава единствено своето мнение, което не е задължително за съда.
Постановяването на лишаване от родителски права не води до лишаване от имуществените родителски задължения. Това означава, че виновният родител продължава да има задължение за даване на издръжка, като за неизпълнението му може да се ангажира гражданска отговорност чрез образуване на изпълнително дело, както и наказателна отговорност.