31/01/2016
ЕДНОСТРАННА ПРОМЯНА НА РАЗХОДИТЕ ПО ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИ
Потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем. Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. От разширена защита се ползват и договори за кредит, които са обезпечени с ипотека.
Съществуват редица ограничения пред кредитора по договора за потребителския кредит, като:
- Едностранна промяна на общия разход по кредита за потребителя се допуска, само ако е изрично предвидено в договора за кредит, обективно е обоснована и не зависи от волята на кредитора; Всяка уговорка, която противоречи на тези условията е нищожна
- Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита;
- Кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност;
- Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва;
В единствената за сега задължителна практика на Върховния Касационен Съд, се казва, че в случаите, когато лихвата по потребителски кредита се определя от референтен лихвен процент (сбор от пазарен индикатор като LIBOR, EURIBOR + твърда надбавка) договорът между страните трябва да съдържа достатъчно ясни и разбираеми условия за промяната на размера на лихвения процент по договора. Тези условия „трябва да са външни и независещи от търговската банка, а са предизвикани от въздействието на свободния пазар и регулатора на банковата дейност.“ (Така Решение № 77 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4452/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев).
Приема се, че LIBOR и EURIBOR са пазарни индикатори, са независещи от волята на отделна търговска банка. Но дали това е така? Европейският съюз (ЕС) повдигна обвинения срещу няколко банки за опити за съгласуване на действията за определяне на стойността на междубанковия лихвен процент EURIBOR. HSBC, JPMorgan и Crédit Agricole са посочени като виновни за манипулиране на EURIBOR. През 2013 г. Deutsche Bank, Société Générale и Royal Bank of Scotland признаха заговор за манипулиране на Euribor, за което бяха глобени с общо 1 млрд. евро.
Някои от споменатите по – горе банки имат дъщерни дружества в България. При това положение, може ли да се приеме, че действително промяната на лихвата по кредитите (не само потребителските) е по причини външни и независещи от търговската банка?