07/09/2023
⚖️📖
Софийският градски съд (СГС) прогласи нищожността на всички решения на Общото събрание на „Изамет 1991“, с които е превзет бизнесът на Явор Златанов, разказът на чийто баща Илия Златанов доведе до разкриването на схемата „Осемте джуджета“. Съдът установява, че не са взети решения за приемане на Кристиян Христов като нов съдружник, за назначаването му за управител и за увеличение на капитала, Решението на СГС не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
Баща и син Златанови спореха за фирмата, докато през 2019 г. Илия Златанов не потърсил помощ от бившия следовател Петьо Петров, известен като Пепи Еврото. Бизнесменът разказа пред „Антикорупционния фонд“ преди 3 години, че вместо помощ, Петров и кръгът около него са присвоили фирмата, парите и злато за над 4 млн. лева на семейството.
Синът му Явор пък разказа, че е бил арестуван и изнуден да се подпише, че се съгласява с увеличаване на капитала на дружеството, приема за съдружник във фирмата близкия до Петьо Петров – Кристиян Христов, а двамата с Илия Златанов вече няма да са управители на „Изамет“ за сметка отново на Христов. Подписването е станало в болница „Лозенец“, където Явор Златанов е откаран от ареста, за да му бъде извършена спешна хемодиализа и подписал под заплаха за живота му.
Според решенията в протокола от това общо събрание, което Златанов отрича да е проведено, Кристиян Христов е приет за съдружник, капиталът е увеличен от 5000 на 6000 лева, а разпределението на дяловете е 60 дяла от по 50 лева за Илия Златанов, 40 дяла от по 50 лева за Явор Златанов и 20 дяла по 50 лева за Христов. Освен това Златанови са освободени като управители на „Изамет“, като Илия Златанов е упълномощен да възложи управлението на Кристиян Христов. Общото събрание е дало съгласие Христов да извършва търговски сделки, спадащи в предмета на дейност на „Изамет“ без съгласието на дружеството, както и да участва и да заема ръководни длъжности и в други дружества с ограничена отговорност със сходен предмет на дейност.
През 2021 г. Явор Златанов е завел отрицателни установителни искове в СГС, с които иска решенията на Общото събрание за влизането в нея на Христов да бъдат приети за невзети. Тъй като баща и син Златанови спорят отделно за „Изамет“, Илия Златанов е завел идентични искове в СГС още през 2020 .По тях обаче и градският, и апелативният съд приеха, че не е доказал, че също е действал под заплаха, за да подпише промените във фирмата. Делото в момента е във Върховния касационен съд, който го е насрочил за март 2024 .СГС обаче приема за доказани твърденията на Явор Златанов. В исковата си молба той разказва как още през 2019 г. е бил арестуван и му било обяснено, че за да излезе от ареста, трябва да прехвърли дяловете си от „Изамет“, а междувременно бил лишен от парите, златните си монети, автомобилите, фабриката, готовата продукция и складовите си наличности за 2 000 000лв
Златанов настоява съдът да приеме, че вписаните решения в протокола от Общото събрание са нищожни, тъй като той изобщо не се е срещал с баща си в този ден и не са обсъждали въпросите от дневния ред, както се казва в протокола, нито са гласували решенията.
В решението си съдът обстойно описва показанията на адвокат Коцева, която подробно обяснява, че е пристигнала в болницата заедно с Илия Златанов и Кристиян Христов и е изготвила предварително протокола за въпросното общо събрание, като твърди, че имало предварителни разговори между Златанови. Съдът пише, че от нейните показания става ясно, че на 23 март Общо събрание на съдружниците в „Изамет“ практически не е провеждано, а само са извършени нотариални заверки на протокол от него, но всъщност решенията са взети на друга дата.
Всички останали свидетели също са заявили, че не са виждали Златанови и Кристиян Христов заедно в едно помещение на 23 март, а и документите от ГДИН показвали, че Явор Златанов е бил задържан тогава. В същото време обаче съдът посочва, че в протокола се казва, че събранието е присъствено и на него са присъствали и тримата.
„Преценката на съда относно изслушаните свидетелски показания в съвкупността им води до извод, че на 23.03.2020 година общо събрание на съдружниците не е проведено. Категоричността на този извод на съда се гради най-вече на показанията на свидетеля адвокат К., която след уточнение на поставените и въпроси, категорично сочи, че на 23.03.2020 година събрание не е провежданo и тези решения са взети в предходен момента, макар да не може да го идентифицира като конкретно време и като участници“, се казва в решението. В него съдът посочва още, че този извод не се опровергава и от осъществената от нотариуса охранителна дейност, тъй като той е проверил само самоличността на посочените в документа и собственоръчното полагане на подписи.
„Осъществената от нотариуса охранителна дейност, в случай като този, не е свързана с това нотариусът да извършва проверка за законосъобразност на свикване и провеждане на събранието (това може да прави само съдът при надлежното му сезиране), нито по отношение на обстоятелството дали такова събрание е проведено, което също само съдът може да установи при наличие на надлежно сезиране“, пише съдията.
След отстраняването на Иван Гешев, и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов назначи пълна проверка на всички преписки и досъдебни производства по казуса с „Осемте джуджета“, като от прокуратурата разкриха, че още преди три години е била извършена проверка от инспектората на Върховната касационна прокуратура (ВКП), която е констатирала „допуснати груби закононарушения“ от страна на наблюдаващите прокурори по две досъдебни производства на Специализираната прокуратура, свързани с „Осемте джуджета“. Тя е била изпратена на Иван Гешев, като в нея е било обърнато специално внимание на нарушенията при връщането на големи суми пари и злато като веществени доказателства. Последствия обаче нямало.
Във връзка с тези пари и злато, преди два дни от прокуратурата съобщиха, че са повдигнати обвинения на Петьо Петров, Любена Павлова, както и на прокурор Дилян Деянов. Обвинителят ще отговаря за длъжностно престъпление за това, че е нарушил служебните си задължения, като с постановление от 18 януари 2020 г. върнал иззетите монети, на лице, което не е трябвало да ги получи, а Петров и Павлова са обвинени за вещно укривателство, тъй като са укрили златото. Обвинението на Петров обаче е задочно, защото той се укри още в края на май, когато беше обявен за издирване.
