Адвокатска кантора: Тома Драшков и колеги

14/11/2025

По повод на придобилите актуалност в последните години "продажби на зелено" на обекти в сгради, забавата в строителството, недобросъвестното поведение на възложителя (инвеститора) и правни възможности за купувачите.

На първо място трябва да се направи уточнението за това какво представлява житейският израз "продажба на зелено". В повечето практически случаи този израз се използва при сключване на предварителни договори за продажба на обекти в сгради, които сгради са в процес на строителство и, обикновено, сградите не са достигнали степен на завършеност "груб строеж". Това е така, защото по силата на устройственото ни законодателство преди една сграда да достигне степен на завършеност "груб строеж" - не могат да си извършват сделки за прехвърляне на собствеността върху обекти в нея (защото такива вещи не могат все още да бъдат обект на правото на собственост). Това означава, че "продажбата на зелено", обективирана в предварителен договор, всъщност не е продажба, а е едно бъдещо задължение за продажба при договорени между страните условия. При сгради, които не са достигнали степен на завършеност "груб строеж" може, ако е структурирана такава сделка между страните, да се прехвърля вещно право на строеж, но тази възможност е предмет на отделни разсъждения.

Строителството е комплексна фактическа, юридическа и административна дейност. Същата е силно зависима от метеорологичните условия, доставките и цените на материали, администрацията, банковото кредитиране и много др. фактори. В днешно време, поради търсенето и икономическите процеси, все повече лица проявяват търговска инициативност в този отрасъл, независимо от това дали имат предходен опит в бизнеса. Поради това е обичайна ситуацията за забава в строителството в рамките на няколко месеца и даже в някаква степен е нормална предвид спецификите на дейността. Проблемът възниква, когато забавата стане твърде голяма, когато възложителят (инвеститорът) започне да избягва комуникацията с клиентите и да дава уклончиви и разнопосочни отговори на запитванията, когато строителството е очевидно замразено, когато се появи информация за недобросъвестно поведение.

В подобна ситуация всеки купувач "на зелено" (купувач по предварителен договор) трябва възможно най-рано от момента, в който се усъмни, че има потенциален проблем от какъвто и да е характер - да се консултира с колега, който да му разясни правните възможности. Последните зависят от уговорките в предварителния договор, от степента на завършеност на конкретния строеж, от поведението на възложителя (инвеститора) и от интереса (вкл. финансов) на клиента.

Когато купувачът по предварителен договор е изправна страна и в зависимост от спецификите на случая същият има различни възможности за поведение, вкл.:
-разваляне на договора, връщане на платеното по него и евентуално обезщетение (вкл. предварително уговорени неустойки, ако такива са обективирани в договора);
-обезщетение за забавата до момента и искане продавачът реално да си изпълни задълженията;
-обявяване на предварителния договор за окончателен по съдебен ред в частта му за прехвърляне на собствеността (ако са налице преподставките за това).

От финансова и времева гледна точка - обявяването на предварителния договор за окончателен е икономически най-рентабилният способ за защита доколкото в последните години цените на недвижимите имоти растат главоломно до степен, в която малко финансови инструменти предлагат подобен ръст на инвестицията. Следва да се има предвид, обаче, че възложителите (инвеститорите) са наясно с това положение и в ситуация, при която са преценили да не изпълняват договорните си задължения трябва да се действа в сравнително бърз порядък - чрез налагането на възбрани и завеждането на съответните искове.

При нужда от съдействие:
📱Телефон: +359 888 350 888
📧Имейл: [email protected]
#адвокат #АдвокатскаКантора #ПродажбиНаЗелено #Сгради #Забава #Строителство

Юридически услуги и
процесуално представителство по административни, граждански, търговски и административно-наказателни производства

21/06/2025

Всеки има право на защита 🐈‍⬛

02/12/2024

Моля, ако ви харесва като краен продукт, подкрепете с гласуване проекта One Place Building, чието правно обслужване се извършваше със съдействието на нашата кантора.

Учреден през 2002 година, Национален конкурс Сграда на годината е най-популярното и престижно събитиe в сферата на инвестиционните проекти, строителството и архитек....

19/09/2024

💶Приемането на българската държава като член на Европейския съюз доведе до възможността физически лица, юридически лица и общините да се възползват от безвъзмездна финансова помощ за проекти, попадащи в обхвата на програмите към обособените европейски фондове за подпомагане. Финансовата помощ най-често се предоставя с административен договор за безвъзмездна финансова помощ в съответствие с условията по съответната програма. Безвъзмездната финансова помощ, обаче, не е безусловна. Всеки бенефициер е длъжен да се съобразява с условията по програмата, съответно със задълженията, съдържащи се в административния договор за безвъзмездна помощ, които често са множество на брой и разнообразни по съдържание, вкл., когато е приложимо, бенефициерът е длъжен в рамките на определен период да постига заложени параметри (да изпълнява бизнес план).

❗️Разходването на безвъзмездната финансова помощ винаги е обусловено от спазването на различни по характер и вид правила, които да гарантират публичност и прозрачност, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна конкуреция, целесъобразност, добро финансово управление, целево разходване на средствата, липса на конфликт на интереси, спазване на всички приложими европейски и национални нормативни актове и др. Безвъзмездната финансова помощ се предоставя за подпомагането на определени сектори и дейности, т.е. тя е целева и има конкретно предназначение.

📜За да се гарантира спазването на описаните правила и принципи е създаден институтът на „финансовата корекция“, която е регламентирана в Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, предходна абревиатура – ЗУСЕСИФ). Финансовата корекция представлява административна мярка, чрез която финансовата подкрепа се отменя изцяло или частично. Легалната цел на тази административна мярка е да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Т.е. чрез института на финансовата корекция, в зависимост от характера и тежестта на нарушението, се прави една последваща редакция на размера на отпуснатите финансови средства. Ако нарушението е изключително тежко по своя характер е възможно да се стигне и до пълно (100%) отнемане на помощта.

🧐Пример за всичко гореизложено е бенефициер, който е получил безвъзмездна финансова помощ за конкретна строителна дейност. В хода на тази дейност, обаче, компетентният административен орган извършва проверка и възприема, че не са спазени правилата за избора на изпълнител, когато последният е външно за бенефициера лице, тъй като заложените от бенефициера критерии за избора му са били дискриминационни (ограничаващи конкуренцията). Поради това компетентният административен орган решава да образува административно производство, което завършва с издаването на административен акт за определяне на финансова корекция в размер на десет процента от финансовата подкрепа. Въз основа на този административен акт коригираната (намалената) сума или не се изплаща на бенефициера, или, ако вече е изплатена – същата се събира принудително.

🧑‍⚖️Актовете за определяне на финансови корекции са индивидуални административни актове и подлежат на оспорване пред административните съдилища. Важно е да се отбележи, че фактът на издаване на акт за определяне на финансова корекция (или какъвто и да било друг административен акт) по никакъв начин не означава правилност на фактическите и правните изводи в него. Административните органи често не извършват задълбочена проверка по различните казуси, като има тенденция да правят изводи в посока обосноваване наличието на нарушения, дори когато такива нарушения липсват. Всичко това означава, че всяка финансова корекция (и всъщност всеки административен акт), особено тези с по-висок материален интерес, трябва да бъдат внимателно оценявани, за да се прецени целесъобразността от оспорването им и евентуалните шансове за успех при това оспорване.

При нужда от съдействие:
📱Телефон: +359 888 350 888
📧Имейл: [email protected]

#адвокат #АдвокатскаКантора #ФинансовиКорекции #ЕвропейскиФондове #АдминистративенАкт

Юридически услуги и
процесуално представителство по административни, граждански, търговски и административно-наказателни производства

15/08/2024

🏢В днешно време често се среща хипотезата, при която възложителите (инвеститорите) на нови сгради изграждат за своя сметка т.нар. абонатни станции - съоръжения, чрез които се подгрява водата, за да се предоставят услуги по отопление (парно) и горещо водоснабдяване (топла вода). Съответните топлоснабдителни предприятия, обаче, независимо от законовото си задължение за това - отказват да изкупуват тези абонатни станции по разнообразни причини, огромната част от които житейски и правно неиздържани. Получава се ситуация, в която възложителят (инвеститорът) е разходвал огромни средства за тези абонатни станции, вкл. логистичен, човешки и времеви капацитет, а в същото време топлопреносното предприятие ги използва, за да предоставя топлинни услуги и да реализира печалба. При сгради с по-голяма разгъната застроена площ тези абонатни станции могат да струват стотици хиляди левове, отделни са разходите за проектиране, строителен надзор, проучвания и др. Възниква въпросът има ли възложителят (инвеститорът) защита в подобна ситуация.

📜В съответствие с чл. 137, ал. 1 от Закона за енергетиката ("ЗЕ") - при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост. Следователно, поначало законът закрепя принципното положение, че съоръжения за битови нужди следва да се изграждат от и да са собственост на топлопреносните предприятия, обслужващи съответната територия.
В съответствие с чл. 137, ал. 2, изр. 1 ЗЕ - изграждането на съоръженията може да се извършва от клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие. Видно от цитираната разпоредба, законът допуска, като изключение, изграждането на съоръженията да се извърши от други лица, извън топлопреносното предприятие. Доколкото поначало възложителят (инвеститорът) на конкретен строеж на сграда е икономически заинтересован от срочното му изпълнение, а и с оглед известните проблеми, които се създават от енергийните предприятия с оглед финансирането и изпълнението на тези благоустройствени обекти – възложителите (инвеститорите) твърде често се съгласяват сами да финансират и изграждат тези съоръжения. Това съгласие се обективира в предварителен договор със съответното топлопреносно предприятие.
В съответствие с чл. 137, ал. 3 ЗЕ - собствеността върху съоръженията, изградени от клиентите, се прехвърля в срок до три години. Т.е. законодателят е обективирал задължение за топлопреносните предприятия да изкупуват тези съоръжения.

👨‍⚖️Съдебната практика се е ориентирала в смисъл, че независимо от наличното задължение на топлопреносните предприятия да изкупуват въпросните енергийни съоръжения - те не могат да бъдат принудени да ги изкупят. Възприето е, също така, че обсъдените по-горе предварителни договори нямат характера на такива по чл. 19 ЗЗД, т.е. не могат да бъдат обявявани за окончателни от съда. Следователно, за съжаление, няма правен механизъм, чрез който "насила" да прехвърлим собствеността върху съоръженията и да получим съответната пазарна цена за това, макар подобно разрешение да би било справедливо.

🧐Независимо от това, обаче, в съответствие с чл. 137, ал. 2 ЗЕ - изграждането на съоръженията по ал. 1 може да се извършва от клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите.
В съответствие с чл. 138, ал. 3 ЗЕ - присъединените към топлопреносната мрежа клиенти са длъжни да предоставят достъп на топлопреносното предприятие, получило лицензия, през собствените си съоръжения за целите на преноса на топлинна енергия до други потребители на територията, определена в лицензията. Цената за предоставения достъп се определя по методика, одобрена от комисията.

‼️Следователно, законът повелява, че в подобна ситуация топлопреносните предприятия са длъжни да заплащат цена за ползването на абонатните станции до момента, в който ги изкупят. Това е и съвсем нормално, при положение, че тези предприятия, използвайки чужди вещи, реализират приходи и съответно печалба. Доколкото никое топлопреносно предприятие не би признало подобна претенция без намесата на съд - защитата е чрез осъдителен паричен иск поради неоснователно обогатяване от страна на топлопреносното предприятие.

🔍Следва да се има предвид, че Законът за енергетиката е комплексен като съдържание и тълкуване, поради което, с оглед наличната съдебна практика, би било добре да са налице следните елементи, за да има максимален шанс за успех на подобен иск:
-абонатните станции да са за битови нужди;
-абонатните станции да са изградени след влизане в сила на Закона за енергетиката;
-в предварителния договор за изграждане на абонатните станции да не е уговорено, че топлопреносното предприятие може да ги използва "безвъзмездно".

➡️Подобни претенции са комплексни от фактическа и правна страна, поради което винаги трябва да бъдат внимателно подготвяни, за да се осигури максимален шанс за успех.

При нужда от съдействие:
📱Телефон:+359 888 350 888
📧Имейл:[email protected]

#адвокат #АдвокатскаКантора #АбонатниСтанции #Изкупуване #НеоснователноОбогатяване

Юридически услуги и
процесуално представителство по административни, граждански, търговски и административно-наказателни производства

31/07/2024

🧐Предварителният договор става все по-разпространен инструмент за регулиране на отношения между физически и юридически лица. Възниква въпросът за това каква е неговата правна природа, какво точно урежда, подлежи ли на изменение, в какво точно се изразява неговата "предварителност".

📜Правната уредба на предварителния договор се съдържа в чл. 19 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), цитираме:
-Предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма.
-Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.
-Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.

‼️От цитираната правна норма могат да се направят следните важни изводи:

🛑Законодателният замисъл от създаването на правния институт на предварителния договор е да се подготви сключването на окончателна сделка, за действителността на която се изисква по-тежка форма (например нотариален акт, друго нотариално удостоверяване). Пример за това е сключването на предварителен договор (в писмена форма) за продажбата на недвижим имот (която сделка в общия случай се сключва във формата на нотариален акт). Т.е., предварителният договор ни дава възможност по-бързо, удобно и достъпно да уредим своите бъдещи отношения по сключване на окончателен договор. В предварителния договор се уговарят съществените условия на окончателния договор - в хипотезата на продажба на недвижим имот това е индивидуализацията на имота, продажната цена, евентуално задължение за строителство (ако става въпрос за обект, който тепърва се изгражда), състояние на имота, дата на сключване на окончателния договор (във формата на нотариален акт), нотариус, при който ще се сключи сделката, и др.

🛑"Предварителността" на предварителния договор се изразява в това, че той подготвя условията, при които ще се сключи окончателният договор. Тази "предварителност", обаче, по никакъв начин не означава, че уговорките в предварителния договор са необвързващи, незадължителни, подлежащи едностранно на промяна. Напротив, уговорките в предварителния договор са задължителни за всяка от страните както са задължителни уговорките и при всеки друг договор, независимо от неговия характер. Според чл. 20а ЗЗД - договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Това означава, че независимо от неговото наименование "предварителен" - всички уговорки, обективирани в този вид договори, са задължителни за страните и същите могат да се изменят само по изрично взаимно съгласие (било с изменение на самия предварителен договор, било при сключване на окончателния договор).

🛑Предварителният договор, в съответствие с чл. 19, ал. 3 ЗЗД - може да бъде обявен за окончателен от съда, когато някоя от страните откаже доброволно да сключи подготвяния окончателен договор. Именно тази процесуална възможност е още едно доказателство, че предварителният договор е задължителен за страните така, както е уговорен.

➡️От всичко изложено следва, че предварителният договор всъщност е "предварителен" най-вече с оглед формата, в която се сключва, но е окончателен по отношение на обективираните в него условия и задължения. Това е така, защото поначало няма механизъм, чрез който условията по предварителния договор да бъдат едностранно изменяни. Именно поради това, преди сключването на предварителен договор, следва внимателно да се анализират условията и задълженията в него, и винаги трябва да се има предвид неговият правен характер, независимо от заблудата за незадължителност, която може да създаде формулировката "предварителен".

При нужда от съдействие:
📱Телефон:+359 888 350 888
📧Имейл:[email protected]

#адвокат #АдвокатскаКантора #ПредварителенДоговор #ОкончателенДоговор #ЗЗД

Юридически услуги и
процесуално представителство по административни, граждански, търговски и административно-наказателни производства

26/07/2024

Днес Конституционният съд на РБ се е произнесъл с решение по важното конституционно дело № 1/2024г., образувано по искане на на президента на Република България и на 48 народни представители от 49-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на промените в Конституцията, въведени със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.). Информацията за това е достъпна на сайта на Конституционния съд (https://www.constcourt.bg/bg/messages-1269 ).

Произнасянето на съдиите е както следва:

Конституционният съд обяви за противоконституционни като невалидни промените в чл. 23; чл. 91б; чл. 99, ал. 7; чл. 110; чл. 126, ал. 2 и 3; чл. 129, ал. 3; чл. 130, ал. 2, изр. първо, ал. 3 и 4; чл. 130а, ал. 2, ал. 5, изр. първо и трето; чл. 130б, ал. 2, т. 12, ал. 3, т. 12, ал. 4, изр. второ, т. 2, 3 и 4, ал. 5 (относно министъра на правосъдието); чл. 132а, ал. 4, изр. второ и чл. 150, ал. 3 от Конституцията, както са въведени с §1, 5, 7, 9, 11, 14, 15, 16, 17, 19 и 21 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.).

Поради системната свързаност с промените, обявени за противоконституционни, Конституционният съд обяви за противоконституционни и промените в чл. 84, т. 16 (в частта „съответно от Висшия прокурорски съвет“); чл. 129, ал. 1, 2, 4, 5 и 6; чл. 130, ал. 1, 2, изр. второ и трето, ал. 5 и 6; чл. 130а, ал. 1, 3, 4, 5, изр. второ, ал. 6 и 7; чл. 130б, ал. 1, ал. 2, т. 1 – 11 и 13, ал. 3, т. 1 – 11 и 13, ал. 4, изр. първо, ал. 5 (извън министъра на правосъдието) и 6; чл. 130в, т. 1 и чл. 133 (в частта „Висшия прокурорски съвет“) от Конституцията, както са въведени с §4, 14, 15, 16, 17, 18 и 20 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.

Посочените конституционни разпоредби запазват редакцията си преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.

Правните последици, настъпили при действието на тези промени в посочените конституционни разпоредби до влизане в сила на настоящото решение, запазват своя правен ефект.

Конституционният съд отхвърли исканията за установяване на противоконституционност на промените в чл. 93, ал. 2; чл. 117, ал. 2; чл. 126, ал. 1; чл. 127, т. 5 и 6; чл. 128; чл. 130в, т. 4; чл. 132а, ал. 4, изр. първо и чл. 150, ал. 2 от Конституцията, както са въведени с §6, 10, 11, 12, 13, 19 и 21, както и на §22 и 23 (Преходни и заключителни разпоредби) от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република.

Конституционният съд не постигна изискуемото от чл. 151, ал. 1 от Конституцията мнозинство за постановяване на решение по промените в чл. 64, ал. 2, 3 и 4; чл. 65; чл. 99, ал. 5 и чл. 102, ал. 3, т. 3, както са въведени с §2, 3, 7 и 8 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, поради което отклони исканията на вносителите. Съдиите Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова приемат, че тези промени са противоконституционни. Съдиите Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова приемат, че тези промени не са противоконституционни.

Решението е подписано със становище от съдия Борислав Белазелков.

Решението е подписано с особено мнение от съдиите Борислав Белазелков и Десислава Атанасова по чл. 23; от съдиите Константин Пенчев, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова по чл. 84, т. 16, чл. 126, ал. 2 и 3, чл. 129, чл. 130 (с изключение на ал. 4 за съдия Константин Пенчев), чл. 130а, чл. 130б, чл. 130в, чл. 133; от съдиите Борислав Белазелков и Десислава Атанасова по чл. 150, ал. 3 от Конституцията.

23/07/2024

❓Знаете ли, че:

🧐Всяко лице може да ангажира отговорността на държавата и общините за вреди, които са произтекли от незаконосъобразни административни актове.

📄Административните актове често засягат неблагоприятно своите адресати като създават за тях задължения, установяват забрани, отнемат права, накърняват финансовата, имуществената, социалната, обществената, личната и други сфери на засегнатото лице. Възниква въпросът какво се случва в ситуация, при която един неблагоприятен административен акт е незаконосъобразен доколкото, макар и порочен, същият съществува в действителността и от него може да са произтекли отрицателни последици. Това важи с особена сила за неблагоприятни административни актове с допуснато предварително изпълнение, както и за отказите да се издават облагоприятстващи административни актове.

🏗Пример за това е заповед за спиране на изпълнението на строителството по чл. 224, ал. 1 от Закона за устройство на територията, която е с допуснато предварително изпълнение по силата на закона. Дори и същата да се оспори успешно - по време на обжалването не е възможно да се извършват строително-монтажни работи, като производството по оспорване може да продължи няколко години. През този период на престой със сигурност ще бъдат претърпени множество вреди.

📜Отговорността на държавата и общините за вреди от незаконосъобразни административни актове е регламентирана в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и същата се реализира в рамките на исково производство пред компетентния съд. Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни административни актове, които засягат неблагоприятно своите адресати. Независимо, че производството е исково по своя характер - в съответствие с чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ същото се разглежда по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс. Тоест, налице е едно смесено производство, което има елементи както от гражданския, така и от административния процес. Това обстоятелство създава определени процесуални специфики.

➡️В общия случай предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата и общините за вреди е отмяната на неблагоприятния административен акт като незаконосъобразен. Тази отмяна се извършва предварително в отделно административно-съдебно производство по общия ред, като са налице някои специфики при нищожните административни актове.
Тоест, за да бъде успешно едно исково производство срещу държавата или общините за вреди, в общия случай, са необходими следните елементи:
(1)незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред;
(2) претърпяна вреда от ищеца (засегнатото от административния акт лице);
(3)причинно-следствена връзка между неблагоприятния административен акт и претърпените вреди.

🧑‍⚖️Подобни искови производства са комплексни от фактическа (доказателствена) и правна страна и винаги следва да бъдат внимателно подготвяни с оглед увеличаване на шансовете за постановяване на осъдително решение в полза на ищеца.

При нужда от съдействие:
📱Телефон:+359 888 350 888
📧Имейл:[email protected]

#адвокат #АдвокатскаКантора #АдминистративенАкт #вреди #ДържаваОбщина

Юридически услуги и
процесуално представителство по административни, граждански, търговски и административно-наказателни производства

11/07/2024

🧐Какво се случва в ситуация, при която администрацията (компетентният административен орган) бездейства при подадено искане за издаване на облагоприятстващ административен акт?

🏣Администрацията участва в почти всички сфери от обществения живот, като това участие се изразява основно в издаването на различни по вид и съдържание административни актове. Тези административни актове могат да бъдат облагоприятстващи адресата си, в който случай поначало се издават по изрично искане на заинтересованото лице. Пример за това са разрешенията за строеж, исканията за издаване на разрешителни за използване на водния потенциал по Закона за водите, искания за верифициране на разходи по смисъла на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, искания за плащане по схеми за държавна помощ и много други. Възниква въпросът - какво се случва, ако компетентният административен орган бездейства по нашето искане, трябва ли да предприемем някакви действия и какви, има ли последици, ако не предприемем действия?

📜В съответствие с чл. 21, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) - индивидуален административен акт е и отказът да се издаде такъв акт. В съответствие с чл. 58, ал. 1 АПК - непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. В съответствие с чл. 149, ал. 2 АПК - мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.
Следователно, общата законова регламентация е предвидила, че когато един административен орган е сезиран с искане за издаване на административен акт и този акт не бъде издаден в срока за това - се формира мълчалив отказ. Този мълчалив отказ е административен акт (независимо, че не е обективиран в нарочен документ) и е приравнен като правни последици към изричния отказ. Мълчаливият отказ подлежи на обжалване.

❗️Гореизложеното води до следните важни заключения:
-Винаги, когато подаваме искане за издаване на облагоприятстващ административен акт, особено ако е с важни последици, трябва да си отбелязваме датата на подаване на искането и да следим срока за издаването му.
-Ако срокът за издаване на административния акт бъде пропуснат се формира мълчалив отказ, който подлежи на обжалване.
-Ако формираният мълчалив отказ не бъде обжалван, същият се стабилизира и става влязъл в сила административен акт с последици, които по нищо не се различават от изричния отказ, обективиран в нарочен за това документ.
- В съответствие с чл. 27, ал. 2 АПК - недопустимо е искане за издаване на административен акт, когато има влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни.

➡️Мълчаливият отказ крие много подводни камъни, на първо място, защото не се обективира в нарочен документ, на второ място, защото никой не ни уведомява за него, на трето място, защото е приравнен като последици към изричния отказ да се издаде административен акт, на четвърто място, защото е странно да се обжалва нещо, което съществува само абстрактно. Комбинацията от тези елементи води до реалния риск да неглижираме бездействието на администрацията, да се формира мълчалив отказ, който да не обжалваме, и същият да се стабилизира като влязъл в сила административен акт. Това, в съответствие с цитирания горе чл. 27, ал.2 АПК, ще препятства възможността отново да направим идентично искане към компетентния административен орган, което е крайно неблагоприятна последица.

Поради всички специфики на мълчаливия отказ е препоръчително, при бездействие на администрацията, да се извърши консултация със специалист, за да се прецени дали и какви действия следва да се предприемат за защита на засегнатото лице.

При нужда от съдействие:
📱Телефон:+359 888 350 888
📧Имейл:[email protected]

#адвокат #АдвокатскаКантора #АдминистративенАкт #МълчаливОтказ

09/07/2024

🤔Как се урежда спор за родителски права спрямо дете, когато родителите нямат сключен граждански брак?

👨‍👩‍👦В днешно време все по-често се среща хипотезата, при която родителите на детето нямат сключен граждански брак, а живеят на семейни начала. При определени обстоятелства, обаче, би могло да настъпи разрив в отношенията между родителите, които да не желаят да живеят повече заедно. В този случай може да възникне спор относно родителските права спрямо детето.

📜Законодателят в Република България е помислил за настъпването на такава хипотеза, като е предвидил разпоредбата на чл. 127 от Семейния кодекс (СК). В съответствие с чл. 127, ал. 1 от СК - когато родителите не живеят заедно, те, по взаимно съгласие, изразено чрез двустранно подписано споразумение, могат да уредят въпросите относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката на детето.

❗️Съществено е, че под упражняването на родителските права се разбира непосредственото отглеждане и възпитание на самото дете – кой от двамата родители ще поеме именно тези непосредствени грижи. Това не означава, че родителят, на когото не са предоставени родителските права, ще бъде лишен от тях или ще му бъдат ограничени. Напротив, този родител разполага със същите права, с каквито разполага и другият родител (най-общо казано), с разликата, че непосредствените грижи за детето се осъществяват от родителя, на когото са предоставени родителските права. Именно и при този родител, на когото се предоставят родителските права, се определя местоживеенето на детето. На другия родител се определя подходящ режим на лични отношения с детето, като в съответния ограничен период от време този родител поема непосредствената грижа за детето. Не на последно място, родителят, на когото не са предоставени родителските права, следва да заплаща издръжка на детето, която обичайно се предава/превежда на родителя, който упражнява родителските права – за да подпомага финансово фактическото непосредствено отглеждане на детето.

🤝Всички тези последици могат да бъдат уредени по общата воля на страните чрез писмено споразумение, което заедно с нарочна молба от двамата родители, се подава пред районния съд по настоящия адрес на детето, който съд следва да одобри постигнатото между родителите споразумение. В случай, че съдът прецени, че споразумението защитава в пълна степен правата и интересите на детето, то споразумението бива одобрено от съда с постановяване на съдебно решение.

🧑‍⚖️Съществува, обаче, възможността родителите да не могат да постигнат съгласие по някоя от посочените по-горе последици, поради което, съгласно чл. 127, ал. 2 СК, всеки един от родителите може да поиска от районния съд по настоящия адрес на детето да постанови решение, с което на база установените факти по делото и съгласно най-добрия интерес на детето, с нарочно решение да се произнесе относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката на детето. При подобна хипотеза е налице същински спор на родителите относно родителските права и се развива съдебно производство (производство по спорна съдебна администрация), в което всеки един от родителите има правната възможност да изрази своето виждане, становище и искане. Съдът, след като съобрази твърденията на родителите и събраните доказателства в рамките на производството, се произнася със съдебно решение, с което определя на кого от родителите се предоставят родителските права и местоживеенето на детето, определя режим на лични отношение между детето и другия родител, като именно и този родител бива и задължен да изплаща ежемесечна издръжка на детето, която се определя от съда.

➡️В заключение може да се направи извод, че независимо дали родителите ще уредят този спор чрез споразумение или спорът ще бъде разрешен от компетентния районен съд, то съдът винаги се ръководи от интереса на детето, независимо от желанията и твърденията на родителите, които имат второстепенно значение.

При нужда от съдействие:
Телефон:+359 888 350 888
Имейл:[email protected]

#адвокат #АдвокатскаКантора #СпорРодителскиПрава #Дете #БезГражданскиБрак