18/05/2026
👏🏆 Професионалното ми его неудържимо се изстреля отново в космоса и се рее спокойно✨✨
💫 Няма по-удовлетворяващо усещане от това да си спечелил всяка битка, да си победил във войната и накрая тези победи да не останат само на хартия, а да се превърнат в реалност.
Малката София вече е при майка си и своите братчета в Норвегия след 22 месеца съдебен ад в България — три дела, пет съдебни инстанции и една безкомпромисна битка за връщането на детето у дома.
Всички дела — спечелени!!!🏆✨👏
❤️ Имам безупречен екип! ❤️
През юли 2024 г. детето е доведено в България от баща си за ваканционно пътуване от Норвегия, където живее със своята майка, братчетата си и съпруга й. Вместо да я върне след края на ваканцията, бащата неправомерно задържа детето в България против волята на майката.
За да легитимира действията си, той изгражда една ужасяваща версия — че детето е жертва на сексуално насилие от втория съпруг на майката, а майката гледала и бездействала.
Предвид тежестта на твърденията, българският съд незабавно предприема защитни мерки и издава заповед за защита, с която майката и нейният съпруг нямат право да доближават детето, да разговарят с него или дори да му пишат.
Започва една от най-тежките форми на психологическо насилие върху детето, които съм наблюдавала в практиката си.
Бащата превръща собственото си дете в инструмент на своята стратегия и изисква от него да възпроизвежда неговите твърдения. Обяснява му, че при майката е опасно, че майка му не го обича, че като малко е било бито и че той е човекът, който го „спасява“, че майка реални няма, че не я търси, че обича само братчетата й и че бащата и детето ще си живеят чудесно без майката. Така и се случва - детето не говори за майката - за нея тя не съществува. Забравя я!
И най-страшното — почти всички около детето безрезервно приемат тази версия на бащата за истина.
Социални работници, психолози, учители, директори на учебни заведения създават протоколи, становища и препоръки, базирани основно на разказите на бащата.
Детето и голяма част от тези специалисти дори не споделяха общ език.
Въпреки това, в документите започва да се изгражда една паралелна и ужасяваща реалност.
Но съдът не повярва на тези измислици!
Делото по Закона за защита от домашното насилие завърши с пълен триумф — издадените заповеди бяха отменени и майката можеше да си види детето, но бащата я криеше с месеци, училището не съдействаше. Времето минаваше, а ние ползвахме всички законови способи един след друг, безотказно, но и без резултат!
Паралелно с това водехме и производство по реда на Хагската конвенция за международното отвличане на деца, за да върнем детето въпреки нежеланието на бащата в Норвегия.
🏆🏆И на двете инстанции — Софийски градски съд и Софийски апелативен съд — спечелихме категорично.
Съдът постанови ясно:
ДЕТЕТО ДА СЕ ВЪРНЕ НЕЗАБАВНО В НОРВЕГИЯ.
И тогава започна най-трудната част от всяка съдебна сага – изпълнението на съдебното решение!!!
От началото на февруари 2026 г. до преди две седмици не успявахме да намерим съдебен изпълнител в Бургас, който да има волята и професионалния кураж да изпълни съдебното решение — да вземе детето от бащата и да го предаде на майката.
След почти две години битки, напрежение, институционален хаос и огромен психологически натиск, УСПЯХМЕ. Детето беше смаяно, че майка й я търси, че я обича, че й носи любимата кукла, че я иска и че е дошла да я вземе. Отне й точно 10 минути да започне да се гушка в майка си и да се залепи за нея неотделимо!
С благодарност към ЧСИ Станимира Николова и адв. Кирил Топалов за професионализма, смелостта и безупречната организация на изпълнението.
С подкрепата на шестима полицаи, две психоложки, социален работник и адвокати успяхме да осъществим предаването на детето на неговата майка.
Благодарение на прецизната ни координация и перфектния тайминг, София отпътува незабавно за Норвегия.
На летището в Осло я чакаха братчетата ѝ.
Срещата им беше повече от запомняща се според уловената емоция в снимките.
❤️Три дни яли, пили и се веселили.
