08/12/2025
Споделяме материал на lex.bg
по повод успешно проведена защита от адв. Караколева на първото решение в България, с което се осъжда хазартен оператор за незаконосъобразно допускане до залагане на зависим.
✅ През 2024г. кантората ни осъжда за ПЪРВИ ПЪТ в съдебната практика хазартен оператор поради това, че незаконосъобразно допуска лице, вписано в Регистъра на уязвимите лица, да залага.
❗️С постановяване на това решение правим пробив в съдебната практика, като в производството се доказва противоправно поведение от страна на хазартния оператор.❗️
⚠️ През ноември 2025г. Софийският градски съд (СГС) ПОТВЪРДИ решение на Софийския районен съд (СРС), с което хазартният оператор „Топ Бет“ ООД е осъден да заплати обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на неправомерно допускане до онлайн хазартни игри на лице, вписано в регистъра на уязвимите лица по Закона за хазарта. ⚠️
🔷 Какво оспорва „Топ Бет“?
Въззивната жалба атакува решението като:
1. недопустимо – злоупотреба с право, липса на подлежащи на защита права
2. неправилно – липса на доказано противоправно поведение
3. необосновано – липса на причинно-следствена връзка и неправилно определени вреди.
Операторът твърди, че:
1. не е бил изрично уведомен от НАП за вписването на ищеца;
2. не е имал задължение да прави справка чрез API системата;
3. липсвала връзка между
поведението му и вредите;
4. обезщетенията били прекомерни.
🔷 Какво реши въззивният съд?
СГС отхвърли всички доводи на жалбоподателя и потвърди изцяло решението на СРС при следните аргументи:
🔹 Решението на първата инстанция е валидно и допустимо:
Съдът приема, че:
1. няма злоупотреба с право:
„В случая са предявените искове за заплащане на обезщетения за вреди от неправомерно поведение на служители на ответното дружество, изразяващо се в допускане до участие в хазартни игри в нарушение на разпоредби от ЗХ, т.е. липсва разминаване между целта, за която е предоставено и целта, за която се използва, правото за обезщетение от деликт.“
2. ищецът упражнява законно правото си да търси обезщетение по чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД;
3. предявените искове са допустими и се отнасят до реално съществуващо право.
🔹 Ищецът е уязвимо лице и е бил валидно вписан в регистъра:
От доказателствата се установява:
1. ищецът страда от хазартна зависимост, която се потвърждава от психиатрична експертиза и свидетелски показания
2. вписан е в регистъра по чл. 10г ЗХ от 12.12.2022 г.
3. регистрацията е била активна към момента на залаганията.
Следователно операторът е бил длъжен да блокира достъпа на лицето.
🔹Операторът е нарушил закона:
Съдът установява, че ответникът не е направил справка в API системата на НАП, въпреки че е имал достъп.
Фактът, че НАП не е изпратила „уведомително съобщение“, не освобождава оператора, тъй като това е буквоядно тълкуване на закона:
„Установи се, че дружеството-ответник не е извършило през процесния период справка в приложно-програмния интерфейс /API/ „Предоставяне на справка за уязвимите лица от регистъра по чл.10г ал.1 ЗХ“, за което е била предоставена от НАП възможност за проверка от страна на хазартните оператори, т.е. ответното дружество е имало достъп до регистъра на уязвимите лица по чл.10а ал.1 ЗХ, респ. могло е да изпълни задълженията си да откаже достъп и да не извърши регистрация на ищеца в качеството му на вписано в цитирания регистър лице.“
Съдът подчертава, че операторът има активно задължение сам да проверява, преди да регистрира играч.
🔷 Заключение:
Софийски градски съд потвърждава напълно, че хазартен оператор носи деликтна отговорност, когато допусне уязвимо лице до хазартни игри, въпреки законовата забрана и въпреки възможността да провери статуса му в регистъра. Решението е значимо, защото поставя ясен стандарт за задълженията на онлайн хазартните оператори, подчертава значението на Регистъра на уязвимите лица и утвърждава правото на зависими лица да търсят обезщетение.
📍Линк към статията:
https://news.lex.bg/онлайн-казино-е-осъдено-да-плати-близо-1/
