18/09/2024
Нямам навика да споделям много в социалните мрежи, но реших да напиша няколко изречения относно успеха. Странностите на времето, в което живеем, и масовата концепция за успеха ме карат да се питам какво значи той за мен.
Вероятно за всеки отговорът е различен, а може би и не е единствен. Много ще отговорят, че успехът е власт, богатство, слава. И малко ще са онези, които ще извърнат глава назад към извора на мъдростта и знанието – към историята. Към онези велики хора, тласнали прогреса на човечеството, вклинили собствения си гений в хода на човешката история и култура.
Живеем така, сякаш в последните 100 години са се родили всички герои на нашия род. Въздигаме, да, безспорно предприемчиви и изключително влиятелни личности като Джеф Безос, Уорън Бъфет, Джак Ма и др. Тези кумири на нашето време облякоха всеобщото ни съзнание и стремежи в лъскавите одеяния на финансовото благополучие. Не, че отричам стремежа към финансови резултати. Той съществува от правремена и намира обяснение в практичната му целесъобразност. Впил се е в нашето ДНК и едва ли е останал човек, който би желал да се отдаде на абсолютна светска и материална аскеза. Но не бива и да вярваме недълбокомислено, че като се сдобием с финансова мощ, ще пристъпим през портите на Елисейските полета.
Навлизайки в най-модерното време, виждаме една ера на глобализация и безпрецедентен достъп до информация. Но въпреки че цялата съкровищница на човешкото познание е в ръцете ни, и то на клик разстояние, ние се взираме в онова, което е повърхностно и преходно.
Днес социалните мрежи ни учат как да се храним, движим, обличаме, обичаме, мечтаем. Живеем в хватката на мобилните си телефони и гледаме, и гледаме, докато времето изтича между скролващите по дисплея пръсти. Това е отговорът на надеждите на всички предишни поколения. За тази измамна реалност „похарчихме“ тяхното наследство. Технологичният прогрес „приспа“ малки и големи.
Клоним към радикална крайност, диктувана именно от виртуалното пространство. Измерваме успеха в сполучливите пластични корекции, в изразената мускулатура, в социалната популярност. Нямам абсолютно нищо против тези резултати, но е факт, че във време, в което образованието е повече от достъпно, се израждаме в невежо общество, което идеализира повърхностното, страда от нарушено самочувствие и ред психически проблеми и не прави нищо. Виртуалният ни живот превзема реалния.
И какво все пак е успехът? Най-добрият отговор, който съм срещала, се намира в думите на Уил Дюрант:
„Не, истинската история на човека не е в цените и надниците, нито в изборите и битките, нито дори в плавния ход на живота на обикновения човек; тя по-скоро е в трайния принос на гениите към сумата на човешката цивилизация и култура. ….. Историята на Франция [и на всяка друга страна] е хроника на нейните изключителни мъже и жени, нейните изобретатели, учени, държавници [в редки случаи] и поети, художници, музиканти, философи и светци и на техния принос към технологията, мъдростта, художественото майсторство и морала на техния народ и човечество. И това важи за всяка страна и за целия свят.“
Не съм убедена, че можем да дадем единствена обективна дефиниция на понятието „успех“. По-скоро именно тези изключителни хора, единиците, дали на населението повече, отколкото са взели, можем да определим като успешни. Техният успех е безсмъртен, пътува през поколенията и докосва живота и съзнанието на всички.
А можем да разглеждаме успеха и като благополучието на индивидуалния човек, който изобилства от здраве, любовта на и към близките и, да, финансово благоденствие.
Или пък успех ще е проявената отговорност на обществото в отглеждането на будни и мислещи нови поколения, които да внесат своя дан в просперитета на човешкия род?
Е, успех донякъде ще видим и в насмогването със задачите, които да се комбинират хармонично с родителските срещи; в бъзрото наспиване за 5-6 часа; в намирането на най-пряк и по-малко натоварен маршрут; в превъплащаването в един Джейми Оливър при опит за сътворяване на по-атрактивна вечеря, която в същото време да е възможно най-пъстра и здравословна и т.н. 😁
Какво за вас е успехът?