03/06/2026
Понеже днес сигурно цял ден ще се коментира един конкретен съдебен казус, много искам да погледнем на него отвъд сензацията.
С окончателното решение на Върховния касационен съд (ВКС) се поставя точка на случая с разменените бебета в болница „Шейново“, който развълнува цялото общество. Като процесуален представител на болницата заедно с адвокат Вили Костадинова, която изнесе тежестта на целия този сложен съдебен процес, бих искала да споделя някои мисли с необходимото уважение към пострадалите и към съда като арбитър в този спор. Правя го публично, защото целият случай беше и е обект на огромно медийно внимание, а освен това буди притеснение у бъдещи родители и става повод за сензации и за спекулации. Освен това самото съдебно решение е изключително интересно и ценно за развитието на съдебната практика.
На първо място, свидетел съм, че никой от САГБАЛ „Шейново“ нито за миг не е подценявал или неглижирал огромния психологически стрес, емоционалната болка и шока, които родителите са преживели. В самото решение на ВКС се подчертава, че служителите на болницата са оказали пълно съдействие – както за бързото намиране на другото семейство, така и за организирането на ДНК тестовете, което в голяма степен е допринесло до ограничаването на вредите за семействата.
Обезщетенията за неимуществени вреди имат компенсаторен, но не и наказателен характер. Делинквентът не може да се наказва чрез присъденото обезщетение. Когато пък пострадалият има някакъв принос към вредоносния резултат, отчитането на това съпричиняване също няма наказателна функция, това просто е справедливият начин за формиране на обезщетението. В конкретния случай съдът е приел, че майката на детето е била запозната с важността на поставените на нейната и на ръката на детето й гривни и че трябва да сравнява номерата им като метод за идентификация на бебето. Това не е било направено от нея към момента на изписването и е допринесло с 50% за настъпване на вредите. ❗Подчертавам - съдът не обвинява майката в нищо, а разпределя отговорностите в процеса по идентификация на бебето.
В българското право неимуществените вреди се обезщетяват по справедливост. Справедливостта обаче изисква прилагането на обективни критерии. Обезщетението има компенсаторен характер – неговата цел е да поправи, доколкото е възможно, последиците от деликта, а не да има наказателен характер спрямо ответника или да води до неоснователно обогатяване.
Първоначалните претенции на ищците възлизаха на общо 300 000 лева, които бяха нереалистично високи и несъобразени със съдебната практика. Обезщетения в размер на 300 000 лева се присъждат от съда за неимуществени вреди, свързани с необратими, тежки увреждания на здравето или със смърт. С това твърдение не изразявам съмнение и не подценявам огромният стрес, който родителите на тези деца са преживяли.
Още преди започването на делата, както беше публично обявено от болницата, представих подробен анализ на потенциалния изход от един такъв съдебен спор. Анализът ми беше подробно аргументиран с данни от изследвания на съдебната практика, основани на проучвания сред повече от 600 съдебни дела в областта на медицинските деликти. В този анализ прогнозирах както потенциалния основателен размер, така и наличието на обективен принос към размера на вредите (поради факта, че идентификационните гривни не са били сравнени от нито една от страните, включително при изписването, където е положен подпис). Решението на ВКС изцяло потвърди изводите ми.
Сигурно се питате защо страните не са решили спора по извънсъдебен ред? Аз лично винаги публично съм подкрепяла извънсъдебните способи за уреждане на спорове и съм успявала да използвам тези методи успешно много пъти. В случая обаче твърде високите и публично обявени претенции (пет пъти по-високи от реално присъдените в крайна сметка) станаха причина подобни преговори да не се състоят. Такива не бяха и инициирани от страната по това дело. За жалост, когато се създават неоправдани очаквания у пострадалите, диалогът се блокира.
Защо е важно да познаваме съдебната практика в дълбочина и да преценяваме размера на претенциите си разумно и задълбочено? Защото го дължим на клиентите си. Когато една претенция е нереалистично висока, исковете се отхвърлят в по-голямата им част, а това рефлектира върху разноските, които тази страна трябва да поеме. При неправилна преценка на размера на исковете, може да се стигне до ситуация, в която „печелещата“ страна трябва да плати на „губещата“ страна разноски в такъв размер, че той да редуцира значително размера на присъденото обезщетение или дори да го настигне по размер.
По това дело съдът отхвърли изцяло претенциите на две от страните по делото (сестрата и дядото на бебето). Съдът присъди окончателно обезщетение в размер на 40 000 лева за бащата (което е три пъти по-малко от предявения иск) и 20 000 за майката (което е 6 пъти по-малко от предявения иск и е редуцирано с 50% с оглед приноса й). Те ще трябва да платят на Шейново разноски в размер на 20 000 лева съразмерно на отхвърлените искове (т.е размерът на разноските е равен на размера на присъденото обезщетение на майката). За сметка на ищците остават и голяма част от разноските, направени за заплащане на държавни такси.
Това решение е изключително важно, защото коментира въпроси от фундаментално значение за развитието на правото – по-конкретно за преценката на дължимата грижа от страна на увреденото лице за ограничаване на вредите, дори когато това задължение не е изрично установено в нормативен акт, а произтича от общите житейски правила.
В заключение и извън сензацията: Поуката е най-важната част от всеки такъв случай. Веднага след инцидента в САГБАЛ „Шейново“ са ревизирани всички вътрешни протоколи за работа, идентификация и изписване, за да се гарантира, че подобна човешка грешка никога повече няма да бъде допусната. Защото в медицината трябва да се постъпва както в авиацията – всеки пропуск трябва да е повод да направим системата по-сигурна, като се поеме съответната отговорност.
Съдебното решение слагам в коментар.👇
