08/05/2026
ИСКОВЕ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРОИЗХОД. ПРИПОЗНАВАНЕ.ОСПОРВАНЕ НА ПРИПОЗНАВАНЕТО.
Иск за оспорване на бащинство – от съпруга на майката, майката или от детето. Исковете за установяване на произход са винаги родово подсъдни на Окръжния съд като първа инстанция.Тези искове са регламентирани в Семейния кодекс ,а в Гражданско процесуалния кодекс са уредени като особени искове производства. Произходът от майката се нарича майчинство и то се определя от момента на раждането на детето.Произходът от бащата се нарича бащинство и се определя от деня на зачеването на детето. Съгласно разпоредбата на Чл. 62 СК: (1) Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.
(2) Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането.
(4) Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие.
С иска за оспорване на бащинство може да се докаже, че детето не е могло да бъде заченато от съпруга на майката. Тук е предвиден кратък преклузивен срок от една година, като срокът тече от различен момент спрямо съответния ищец – за съпруга на майката – от узнаване за раждането, за майката – от раждането и за детето – от навършване на пълнолетие.
При оспорване на бащинство като страни се призовават майката, детето и съпругът, а когато бащинството се оспорва от втория съпруг, като страна се призовава и първият съпруг.Сроковете са преклузивни ,което означава,че тяхното пропускане по неуважителни причини погасява правото да се предават такива искове.
Иск за установяване на бащинство – от майката или детето;Съгласно разпоредбата на Чл. 69 СК: Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от майката – в тригодишен срок от раждането на детето или от детето до три години от навършване на пълнолетието. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.
СК предвижда тригодишен преклузивен срок за установяване на бащинството, като този срок тече за майката от раждането на детето. Лицето, което тя твърди, че е баща на детето, родено от нея, е пасивно легитимиран да отговаря по иска в качеството му на ответник по иска. Много често този тригодишен срок бива изпуснат и правото на иск се преклудира. В този случай остава вариантът детето да заведе иска в срок от 3 години от навършване на пълнолетие (18 г.). Предмет на доказване по иска следва да е, че майката е заченала детето от лицето, сочено за баща (ответник). Тъй като в практиката се допускаше майката да заведе иск от името на детето, когато е изпуснат 3-годишния преклузивен срок за да води иска от свое име, то следва да се има предвид, че 2015 г. ВКС постанови Тълкувателно решение № 2 от 5.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГК, съгласно което ТР това е недопустимо: Срокът за предявяване на иска по чл. 62, ал. 4 СК започва да тече от навършване на пълнолетие. Недопустимо е малолетно дете да води този иск чрез законния си представител. Детето може да заведе иска си след навършване на пълнолетие и то в срок от 3 години от навършването.
Иск за установяване на произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акта за раждане, с предположението по чл. 61 ,т.е. презумпцията за бащинство или с припознаване. Двата иска могат да бъдат съединени,т.е да се предявят едновременно и по двата иска съдът е длъжен да се произнесе с Решение.
С предявяване на иска по чл. 62 СК (иск за оспорване на бащинство) се установява, че един мъж не е баща на детето, оборва се презумпцията за бащинство. По иска по чл. 69 от СК (иск за установяване на бащинство) се цели да се установи, че един мъж е баща на детето.
за установяване на бащинство може да бъде предявен в хипотеза, когато липсва титул за произход от бащата. Така би било когато бащинството не е установено нито чрез презумпция за бащинство, нито чрез припознаване, нито е оформено чрез пълно осиновяване.
Право да предявят този иск имат майката и детето, не и бащата. Искът за установяване на бащинство принадлежи поотделно на майката и на детето. Всяко право е самостоятелно и може да бъде осъществено независимо от правото на другото лице. Възможно е майката и детето да предявят своите искове в общ процес. Възможно е майката да се явява ищец от свое име и като законен представител на своето дете. Тя може да предяви иска само от свое име или само от името на детето. Самостоятелния иск на майката се оправдава с нейния собствен материален и морален интерес. Майката обаче не може да предяви иска преди раждането на детето. Като начален момент за възможността да се предяви иска е раждането на детето. Ако искът на майката бъде уважен, решението ползва и детето, ако бъде отхвърлен, това не е пречка за предявяване на иска от детето.
Ответник е претендирания баща. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.
Майката може да предяви иска си в тригодишен срок от раждането на детето. Детето може да предяви иска до три години от навършването на пълнолетие. И в двата случая срокът тече от раждането на детето, следователно детето може да предявява иска и преди навършване на пълнолетие и в тригодишен срок след това.
Предмет на доказване е обстоятелството, че майката е заченала от претендирания баща. Този факт може да бъде доказван само по косвен път с всички доказателствени средства. Това се извършва в следните основни линии: за да се установи бащинството, трябва на първо място да се установи предполагаемия период на зачеването.
На следващо място следва да се докаже, че през периода на зачеването, претендираният баща е имал връзка с майката. Възможни са само косвени доказателства. Изисква се в този период майката да не е имала подобни връзка с други лица. Наличието на такива връзки затруднява доказването, но те не са законна пречка, за да бъде признат ответника за баща.
При установяване на бащинство се използват: свидетелски показания, признания – съдебни и извънсъдебни, експертизи. Последните са гинекологическа – за установяване периода на зачеване, антропологическа – за наследствени и биологични признаци, експертизи за външна прилика. /Искът следва да се отхвърли, когато дори само една експертиза категорично изключва ответника като възможен баща.
Съществено е изследването и на кръвните групи. Без да може да установи положителния факт аз произхода, то може да изключи произхода от дадено лице по категоричен начин.
Действието на Решението, с което се уважава иска, се състои в установяване на произхода на детето от бащата, това става с обратно действие – към момента на раждането. Създават се отношения на родство и роднините на бащата. Променя се името на детето, съобразно името на бащата. Бащата придобива родителски права и задължения. Детето наследява бащата.
Установеният със съдебно решение баща дължи издръжка на детето. Искът за издръжка може да бъде съединен със самия иск за установяване на произхода. За минало време издръжка може да се иска най-много за една година от датата на завеждането
Припознаване и иск за установяване на произход при оспорено припознаване;
Произходът може да се установи и чрез припознаване – припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето. Припознаването винаги съм казвала,че е чисто доброволен и хуманен акт,с който един родител признава,че именно това дете е негово.Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е навършило четиринадесет години, както и на Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето.
Родителят или навършилото четиринадесет години дете може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане.
Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход. (чл. 66 ал. 2 СК)
Ако припознаването бъде извършено, преди да е съставен акт за раждане на детето, и родителят заяви по реда на чл. 65, ал. 1, че няма да го оспорва, припозналият се вписва веднага в акта за раждане като родител. Оспорване на припознаването от родителя след съставяне на акта за раждане не се допуска.
Ако при припознаването детето е малолетно, то може да го оспори по съдебен ред до една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно. Ако искът бъде уважен, припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане.
Извън тези случаи припознаването може да бъде оспорено по съдебен ред чрез иск, предявен в едногодишен срок от извършването му, от Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето и от прокурора. Този срок отново е преклузивен и ще е фатално ,ако бъде пропуснат.
Наследниците нямат право да предявяват исковете, посочени по-горе (всички искове предвидени в глава 6 на СК), но те могат да продължат делото по предявения от наследодателя им иск.
Когато бащата или майката са починали, искът за установяване или оспорване на произход се предявява срещу техните наследници.
[1] Чл. 73. Сроковете по тази глава 6 от СК се прилагат служебно и не подлежат на спиране, прекъсване и възстановяване.
[2] Чл. 69 СК: Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от майката – в тригодишен срок от раждането на детето или от детето до три години от навършване на пълнолетието. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.
[3] Чл. 66 СК 2) Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход.