Адвокатска кантора Мая Ненчева

Адвокатска кантора Мая Ненчева Всеки адвокат трябва пламенно и с хъс да отстоява правата и законните интереси на клиентите си!

ИСКОВЕ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРОИЗХОД. ПРИПОЗНАВАНЕ.ОСПОРВАНЕ НА ПРИПОЗНАВАНЕТО.Иск за оспорване на бащинство – от съпруга ...
08/05/2026

ИСКОВЕ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРОИЗХОД. ПРИПОЗНАВАНЕ.ОСПОРВАНЕ НА ПРИПОЗНАВАНЕТО.
Иск за оспорване на бащинство – от съпруга на майката, майката или от детето. Исковете за установяване на произход са винаги родово подсъдни на Окръжния съд като първа инстанция.Тези искове са регламентирани в Семейния кодекс ,а в Гражданско процесуалния кодекс са уредени като особени искове производства. Произходът от майката се нарича майчинство и то се определя от момента на раждането на детето.Произходът от бащата се нарича бащинство и се определя от деня на зачеването на детето. Съгласно разпоредбата на Чл. 62 СК: (1) Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.
(2) Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането.
(4) Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие.
С иска за оспорване на бащинство може да се докаже, че детето не е могло да бъде заченато от съпруга на майката. Тук е предвиден кратък преклузивен срок от една година, като срокът тече от различен момент спрямо съответния ищец – за съпруга на майката – от узнаване за раждането, за майката – от раждането и за детето – от навършване на пълнолетие.
При оспорване на бащинство като страни се призовават майката, детето и съпругът, а когато бащинството се оспорва от втория съпруг, като страна се призовава и първият съпруг.Сроковете са преклузивни ,което означава,че тяхното пропускане по неуважителни причини погасява правото да се предават такива искове.
Иск за установяване на бащинство – от майката или детето;Съгласно разпоредбата на Чл. 69 СК: Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от майката – в тригодишен срок от раждането на детето или от детето до три години от навършване на пълнолетието. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.
СК предвижда тригодишен преклузивен срок за установяване на бащинството, като този срок тече за майката от раждането на детето. Лицето, което тя твърди, че е баща на детето, родено от нея, е пасивно легитимиран да отговаря по иска в качеството му на ответник по иска. Много често този тригодишен срок бива изпуснат и правото на иск се преклудира. В този случай остава вариантът детето да заведе иска в срок от 3 години от навършване на пълнолетие (18 г.). Предмет на доказване по иска следва да е, че майката е заченала детето от лицето, сочено за баща (ответник). Тъй като в практиката се допускаше майката да заведе иск от името на детето, когато е изпуснат 3-годишния преклузивен срок за да води иска от свое име, то следва да се има предвид, че 2015 г. ВКС постанови Тълкувателно решение № 2 от 5.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГК, съгласно което ТР това е недопустимо: Срокът за предявяване на иска по чл. 62, ал. 4 СК започва да тече от навършване на пълнолетие. Недопустимо е малолетно дете да води този иск чрез законния си представител. Детето може да заведе иска си след навършване на пълнолетие и то в срок от 3 години от навършването.
Иск за установяване на произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акта за раждане, с предположението по чл. 61 ,т.е. презумпцията за бащинство или с припознаване. Двата иска могат да бъдат съединени,т.е да се предявят едновременно и по двата иска съдът е длъжен да се произнесе с Решение.
С предявяване на иска по чл. 62 СК (иск за оспорване на бащинство) се установява, че един мъж не е баща на детето, оборва се презумпцията за бащинство. По иска по чл. 69 от СК (иск за установяване на бащинство) се цели да се установи, че един мъж е баща на детето.
за установяване на бащинство може да бъде предявен в хипотеза, когато липсва титул за произход от бащата. Така би било когато бащинството не е установено нито чрез презумпция за бащинство, нито чрез припознаване, нито е оформено чрез пълно осиновяване.

Право да предявят този иск имат майката и детето, не и бащата. Искът за установяване на бащинство принадлежи поотделно на майката и на детето. Всяко право е самостоятелно и може да бъде осъществено независимо от правото на другото лице. Възможно е майката и детето да предявят своите искове в общ процес. Възможно е майката да се явява ищец от свое име и като законен представител на своето дете. Тя може да предяви иска само от свое име или само от името на детето. Самостоятелния иск на майката се оправдава с нейния собствен материален и морален интерес. Майката обаче не може да предяви иска преди раждането на детето. Като начален момент за възможността да се предяви иска е раждането на детето. Ако искът на майката бъде уважен, решението ползва и детето, ако бъде отхвърлен, това не е пречка за предявяване на иска от детето.
Ответник е претендирания баща. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.
Майката може да предяви иска си в тригодишен срок от раждането на детето. Детето може да предяви иска до три години от навършването на пълнолетие. И в двата случая срокът тече от раждането на детето, следователно детето може да предявява иска и преди навършване на пълнолетие и в тригодишен срок след това.

Предмет на доказване е обстоятелството, че майката е заченала от претендирания баща. Този факт може да бъде доказван само по косвен път с всички доказателствени средства. Това се извършва в следните основни линии: за да се установи бащинството, трябва на първо място да се установи предполагаемия период на зачеването.
На следващо място следва да се докаже, че през периода на зачеването, претендираният баща е имал връзка с майката. Възможни са само косвени доказателства. Изисква се в този период майката да не е имала подобни връзка с други лица. Наличието на такива връзки затруднява доказването, но те не са законна пречка, за да бъде признат ответника за баща.
При установяване на бащинство се използват: свидетелски показания, признания – съдебни и извънсъдебни, експертизи. Последните са гинекологическа – за установяване периода на зачеване, антропологическа – за наследствени и биологични признаци, експертизи за външна прилика. /Искът следва да се отхвърли, когато дори само една експертиза категорично изключва ответника като възможен баща.

Съществено е изследването и на кръвните групи. Без да може да установи положителния факт аз произхода, то може да изключи произхода от дадено лице по категоричен начин.

Действието на Решението, с което се уважава иска, се състои в установяване на произхода на детето от бащата, това става с обратно действие – към момента на раждането. Създават се отношения на родство и роднините на бащата. Променя се името на детето, съобразно името на бащата. Бащата придобива родителски права и задължения. Детето наследява бащата.

Установеният със съдебно решение баща дължи издръжка на детето. Искът за издръжка може да бъде съединен със самия иск за установяване на произхода. За минало време издръжка може да се иска най-много за една година от датата на завеждането

Припознаване и иск за установяване на произход при оспорено припознаване;

Произходът може да се установи и чрез припознаване – припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето. Припознаването винаги съм казвала,че е чисто доброволен и хуманен акт,с който един родител признава,че именно това дете е негово.Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е навършило четиринадесет години, както и на Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето.
Родителят или навършилото четиринадесет години дете може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане.
Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход. (чл. 66 ал. 2 СК)
Ако припознаването бъде извършено, преди да е съставен акт за раждане на детето, и родителят заяви по реда на чл. 65, ал. 1, че няма да го оспорва, припозналият се вписва веднага в акта за раждане като родител. Оспорване на припознаването от родителя след съставяне на акта за раждане не се допуска.
Ако при припознаването детето е малолетно, то може да го оспори по съдебен ред до една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно. Ако искът бъде уважен, припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане.
Извън тези случаи припознаването може да бъде оспорено по съдебен ред чрез иск, предявен в едногодишен срок от извършването му, от Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето и от прокурора. Този срок отново е преклузивен и ще е фатално ,ако бъде пропуснат.
Наследниците нямат право да предявяват исковете, посочени по-горе (всички искове предвидени в глава 6 на СК), но те могат да продължат делото по предявения от наследодателя им иск.
Когато бащата или майката са починали, искът за установяване или оспорване на произход се предявява срещу техните наследници.

[1] Чл. 73. Сроковете по тази глава 6 от СК се прилагат служебно и не подлежат на спиране, прекъсване и възстановяване.
[2] Чл. 69 СК: Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от майката – в тригодишен срок от раждането на детето или от детето до три години от навършване на пълнолетието. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.
[3] Чл. 66 СК 2) Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход.

Благодаря много на маркетинговата компания “ ОРЛИ”, която ме изненада,  изключително приятно с награда за почти  максима...
06/03/2026

Благодаря много на маркетинговата компания “ ОРЛИ”, която ме изненада, изключително приятно с награда за почти максимален брой точки, които съм получила в професионалната ми страница във фейсбук от положителни отзиви за работата ми като адвокат от клиенти! Наградата е за изминалата 2025 година. Точките са 9.9 от максимални 10. Това ме стимулира и амбицира да вървя още по- уверено и целеустремено в работата си и да продължавам да извоювам съдебни победи, в името на клиентите!

ЗАПИС НА ЗАПОВЕД И КАКВО Е ВАЖНО ДА ЗНАЕМ ЗА НЕГО, ЗА ДА СЕ ЗАЩИТИМ?Много често в практиката ми като адвокат, клиенти ми...
20/02/2026

ЗАПИС НА ЗАПОВЕД И КАКВО Е ВАЖНО ДА ЗНАЕМ ЗА НЕГО, ЗА ДА СЕ ЗАЩИТИМ?

Много често в практиката ми като адвокат, клиенти ми се оплакват, че без да са подписвали запис на заповед, дължат определена парична сума на някакво лице, което дори не познават. Точно затова реших да пиша по темата в професионалната ми страница и се надявам да бъда полезна за хора, които имат същия казус.
Записът на заповед е правно регламентиран в Търговския закон и представлява едностранна правна сделка по силата, на която дадено лице, наречено издател на записа на заповед, обещава да заплати на друго лице, т. нар. поемател, дадена сума пари.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС , регулирането на текста " безусловно се задължавам" не е задължителен реквизит , за да е действителен записа на заповед и по този начин да породи правните си последици. При ЗЗ / запис на заповед/ е от изключително значение да бъде спазена неговата форма с оглед валидността му.Тя е
от първостепенно значение поради простата причина, че ако формата не е спазена – константната съдебна практика приема, че документът не съставлява запис на заповед и изпълнение категорично не може да бъде търсено по предвидения в закона ред. Записът на заповед от законова гледна точка представлява ценна книга с точно определено съдържание, което се отнася до кумулативно изискуемите реквизити на тази ценна книга. Задължително в ЗЗ трябва да бъде включено наименованието „Запис на заповед”, безусловен ангажимент да се заплати дадена сума, също и падеж и местоизвършване на дължимото плащане, както и лицето, в полза на което трябва да бъде заплатено, мястото и на коя дата е издаден, и най- важното да има положен подпис на издателя на записа на заповед. Тази строгост във формата обаче има и своите изключения. Ако в даден запис на заповед изобщо не е указан падеж, записът се смята по право платим на предявяване. Ако пък не е указано друго, за мястото на издаване се счита за място на плащане и за местоживеене на издателя. Ако е пропуснато да бъде записано място на издаване, то съответният ЗЗ се приема, че е издаден в мястото, изписано до името на издателя. За самия запис не са необходими дубликати и затова той се изготвя само в един екземпляр. Отказът на издателя на записа писмено да удостовери предявяването може да бъде установено с т . нар. протест, при който следва обезателно да се посочи точната дата на протеста, която се смята за начало на законовия срок след предявяването. Протестът пък се извършва по изрична молба на конкретния приносител на съответния запис на заповед от нотариус, който има район на действие – мястото на плащане. Нотариусът е длъжен и вписва в регистъра си съдържанието на извършения протест и снабдява с преписи всички заинтересовани лица, а на приносителя на записа дава оригинала на протеста. Срокът за предявяването на записа на заповед е едногодишен, считано от датата на издаването му, като издателят има законовата възможност да удължи или съкрати допълнително този срок. Като ценна книга може да се прехвърля, да се залага и върху него също така може да се упражнява и право на задържане.ЗЗ и извънсъдебно изпълнително основание по и въз основа на него може по предвидения правен ред може да се иска от съда да бъде издаден съгласно ГПК изпълнителен лист, без за това да е необходимо да се осъжда преди това длъжника (без да се води отделно гражданскоправно или търговско дело по общия исков ред). Новият ГПК регламентира , че когато длъжникът направи възражение, че не дължи сумата (особено ако е добре мотивирано и юридически издържано и разбира се написано от АДВОКАТ – тогава изпълнението по издаден преди това изпълнителен лист се спира – временно или окончателно. При което кредиторът може да няма друг избор, освен да предяви иск , който по своята правна природа е положителен установителен иск по общия ред. Искът е установителен, защото с него ке иска от съда да установи наличието на парично задължение по ЗЗ. Положителен е , защото се иска съдът да ПРИЗНАЕ съществуването на паричното задължение по ЗЗ. Именно оттук се поражда необходимостта, особено когато се касае за големи суми, от консултация с опитен адвокат, която консултация може да предотврати съдебни дела, проточващи се с години във времето във връзка с некоректно и неперфектно изготвяне на запис на заповед, в т.ч. и по образец (бланка) на запис на заповед.
Непредявеният за плащане запис на заповед представлява безспорно правно основание за издаване на изпълнителен лист на кредитора. Изпълнителният лист представлява ценна книга за принудително събиране на вземането. Според трайната практика на ВКС в закона ясно е посочено съдържанието на записа на заповед. Едно от изискванията е посочване на точния размер на сумата, която следва да се плати.
Затова аз ви съветвам винаги да четете внимателно всяко едно нещо,което ви дават да подпишете и да се консултирате задължително с адвокат. Или , ако искате да сте сигурни, че ще се получите парите, които сте дали на друго лице, да потърсите адвокат , който да ви състави коректен ЗЗ , който по перфектен начин ще може да защити вашите права и законни интереси и ще гарантира вземането ви.

ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО, ВИДОВЕ ЗАСТРАХОВКИ, ОСНОВАНИЕ ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ.   Напоследък в практиката ...
20/02/2026

ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО, ВИДОВЕ ЗАСТРАХОВКИ, ОСНОВАНИЕ ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ. Напоследък в практиката ми като адвокат ме търсят клиенти с молба да им помогна да им бъде изплатено застрахователно обезщетение. За съжаление , много често застрахователите , въпреки че се е сбъднало застрахователното събитие( пожар, наводнение, земетресение, смърт, катастрофи , кражба и други) и имат валидно сключена застрахователна полица, отказват да им изплатят обезщетение. Законодателят точно заради това е регламентирал изключително прецизно случаите, в които застрахователят може да откаже изплащането на обезщетение в Кодекса за застраховането. Съгласно чл. 211 от Кодекса за застраховането „Застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само:

1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице;

2. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор;

3. в други случаи, предвидени със закон.”

Следва да се подчертае, че застрахованият трябва да не е изпълнил задължение, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е предвидено в закона или в полицата, а не всяко задължение. Тук определяща за плащането е значимостта на задължението на застрахования.
При обезщетенията по „Гражданска отговорност” . Задължително трябва да се акцентира, че обезщетенията, които изплащат доброволно застрахователите при „Гражданска отговорност” в случаите на смърт или телесна повреда са безспорно в пъти по - ниски , от тези , които реално присъжда съдът. Ето защо при такива случаи правоимащите лица при отказ да получат полагащото им се обезщетение при сбъдване на застрахователното събитие трябва да търсят адекватна и компетентна квалифицирана правна помощ , най – вече от адвокати, специализирани в застрахователни дела. При осъждане на застрахователя, освен застрахователното обезщетение, ще се присъдят и разноските по завеждане на иска и водене на делото (адвокатски хонорар, държавна такса и депозит за вещо лице). Защото съгласно Гражданскопроцесуалния кодекс- загубилата делото страна понася всички направени по делото разноски. Още повече ,че по такъв иск, пасивно легитимирана страна по делото и ответник се явява застрахователят. Застрахованият трябва да е наясно, че при печеливш изход от него за делото, той ще получи и мораторната лихва за забава, начислена върху застрахователното обезщетение от момента, в който обезщетението е станало изискуемо.Изискуемо означава да е настъпил моментът, от който може да се търси заплащане на застрахователно обезщетение.
Когато потребителят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които то трябва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията си. Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията, т.е . застрахователят може да реши да не плаща, а да иска други доказателства. Съгласно изрично законовите разпоредби на 271, ал. 1 от Кодекса за застраховането, срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да бъде по-дълъг от три месеца от нейното предявяване пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. В този срок застрахователят следва да определи и изплати размера на обезщетението или да даде мотивирано становище по предявените претенции, когато отказва плащане или когато основанието и размерът на вредите не са били напълно установени.

Предвиденият в закона окончателен 3-месечен срок за произнасяне на застрахователя по претенция, свързана със задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, не освобождава застрахователя от задължението му да определи и изплати, респективно откаже изплащането на застрахователно обезщетение в 15 - дневен срок от постъпване на искането, при положение че не е изискал други доказателства от увреденото лице.
Застрахователят или плаща в 15-дневен срок от представянето на всички необходими документи, или в този срок иска други доказателства и следи за спазването на 3-месечния срок.
Отговорността на застрахователя в повечето случаи е до размера на действителния размер на щетите, но не повече от фиксираната застрахователна сума при сключването на застрахователния договор. За да се установи какъв точно размер на обезщетение следва да се изплати на застрахованото лице се предвижда изготвяне на оценителна експертиза от вещо лице-оценител, който определя размера на щетата и служи като основание за определяне на застрахователното обезщетение. При правилно извършена оценка на размера на щетата той определя размера на застрахователното обезщетение или застрахователната сума, като изхожда от формата на застраховане, по която е сключен застрахователния договор, и от събраната информация по застрахователното събитие.
Определянето на застрахователното обезщетението се извършва след като застрахованият е представил всички изискуеми документи и данни по щетата при процедури за получаване на застраховка.
При тотална загуба застрахователното обезщетение е равно на застрахователната сума на отделното имущество, според поетата отговорност от застрахователя.
При извършена кражба или напълно погинало имущество застрахователното обезщетение е до размера на действителната му стойност към момента на застрахователното събитие, но не повече от застрахователната сума. Ако имуществото е откраднато, но преди да се изплати застрахователното обезщетение се намери в количествата, в които е обявено за откраднато, за него не се заплаща обезщетение. В този случай се попълва протокол за предаване на намереното откраднато имущество и същото се връща на застрахования. Застрахованият има право на застрахователно обезщетение само за повреди или липси, които са причинени по време на кражбата. По преценка на застрахователя и при съгласие, декларирано от собственика на застрахования обект, за който е обявена пълна загуба, същият става собственост на застрахователя. В този случай размерът на застрахователното обезщетение се равнява на застрахователната сума, за която е застрахован обектът.
В случай, че е налице неоснователен отказ на съответния застраховател да изплати застрахователно обезщетение се предявява иск пред съда за изплащане на дължимото обезщетение. В такива случаи следва да се представят доказателства за наличието на настъпило застрахователно събитие и застрахователен договор.
В кодекса на застраховането са регламентирани давностни срокове, в които следва да се предяви претенцията за застрахователно обезщетение, които съгласно чл. 197 от КЗ правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност от деня на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки “Живот” и “Злополука” и при застраховка „Гражданска отговорност“ – с петгодишна давност от деня на настъпване на събитието.
При изплащане на застрахователното събитие за застрахователната компания настъпва правото да предяви иск срещу прекия причинител на щетата /т.нар.регресен иск/. В такива случаи също започват да текат давностни срокове, които при предявяване на претенцията пред съда не се следят служебно.
Затова винаги се съветвайте с АДВОКАТ при сключване на застрахователен договор и търсете правата си и най- вече полагащото ви се обезщетение, когото се е сбъднало застрахователното събитие!

ЦЕСИЯ- ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ВЗЕМАНЕ. ИЛИ ТРЯБВА ЛИ ДА ПЛАЩАМ ДЪЛГА СИ НА НОВИЯ КРЕДИТОР?Напоследък в практиката ми като адвока...
16/02/2026

ЦЕСИЯ- ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ВЗЕМАНЕ. ИЛИ ТРЯБВА ЛИ ДА ПЛАЩАМ ДЪЛГА СИ НА НОВИЯ КРЕДИТОР?

Напоследък в практиката ми като адвокат ми се оплакват клиенти, които първоначално са имали задължения към един кредитор, например конкретна банка, а впоследствие разбират , че дължат на нов кредитор. Извършена е била ЦЕСИЯ, т.нар. прехвърляне на вземане. За да се направи ЦЕСИЯ трябва вземането да е ЛИКВИДНО И ИЗИСКУЕМО. Ликвидно , означава вземането да е установено по основание и размер. Изискуемо, означава да е настъпил моментът , от който може да се търси неговото плащане. Темата е изключително актуална и много често срещана затова реших да обърна внимание на някои основни юридически момента и характеристики, за да може хората да придобият поне минимална представа и да знаят какви рискове крие цесията и как да защитят правата си.
За съжаление много банки, различни телефонни оператори , кредитори по сключени договори с потребители прехвърлят вземанията си на други фирми. Тези фирми предявяват вземанията си към длъжниците и настояват задълженията им да бъдат платени от длъжниците. В тези случаи длъжниците не трябва да бързат да се притесняват веднага , независимо дали задълженията се претендират извънсъдебно или в случаите, когато вече има образувани, но неприключили съдебни дела. Договорът за цесия представлява прехвърляне вземането на предишния кредитор на новия срещу длъжника. На основание сключения договор за цесия новият длъжник претендира
задължението да му бъде платено на него от длъжника. За да е основателна претенцията на новия кредитор да получи плащане, трябва да са спазени редица изисквания във връзка с прехвърлянето на вземането, за да е извършено законно. Така например, за съществуването на договора, с който се прехвърля вземането, не е необходимо договорът да е сключен в определена форма. С цел обаче доказване съществуването на договора за цесия, е необходимо той да бъде извършен. Освен това, за да има договорът за цесия то действие спрямо длъжника, предишният кредитор, а не някой друг, трябва да съобщи на длъжника, че е прехвърлил вземането си. Само в този случай договорът за цесия има действие спрямо длъжника. Ако прехвърленото вземане не му е съобщено, длъжникът не отговаря пред новия кредитор и ако последният заведе иск срещу длъжника, длъжникът може да се освободи от отговорност позовавайки се само на факта, че договорът за прехвърляне на вземането не му е бил съобщен и новият кредитор няма право да търси плащане от него. В случай, че се стигне до съд, доказателствената тежест е върху кредитора . Той трябва в състезателното производство да установи наличието на договор за цесия и съобщаването му от стария кредитор на длъжника.
На следващо място, за да е действителен договорът за цесия, е необходимо предишният кредитор да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Не докаже ли новият кредитор тези обстоятелства, длъжникът и на това основание се освобождава от отговорност и безспорно не дължи , каквато и да е било сума на новия кредитор.

В случай, че има обезпечения на вземанията по договора, сключен между длъжника и предишния кредитор, за да обезпечават и прехвърленото вземане, има особени изисквания, които законът изисква и категорично трябва да са спазени. Така например ако задълженията по банков кредит са били обезпечени с договорна ипотека върху недвижим имот, за да служат за обезпечение на вземането, което е прехвърлено на новия кредитор, договорът за прехвърляне на вземането трябва да е сключен с нотариална заверка на подписите на страните и да е вписан в имотния регистър.В противен случай ще е налице недействителност от вида нищожност и договорът няма да може да породи целените между страните правни последици.
Константната практика и правната доктрина са категорични, че в голяма част от случаите прехвърлянията на вземанията не се извършва по надлежния ред между кредиторите, нито се съобщава надлежно на длъжника, нито пък дадените обезпечения продължават да са валидни при прехвърляне на вземанията. Ето защо е налице реалната възможност, кредиторите да не могат да докажат основателността на своето вземане, поради което и да не успеят да осъдят длъжниците си да им заплатят сумите, които претендират от тях, дори когато става въпрос за задължения към банки, където се предполага, че банките, като търговци, максимално добре са защитили своя интерес.
За да се избегнат тези рискаве , съветвам длъжниците да се консултират своевременно с АДВОКАТ за правните възможности дългът им да отпадне или да бъде намален. Също така е по-добре да се направи преценка какви са рисковете кредиторите да осъдят длъжниците да заплатят претендираните от тях задължения. В тази връзка следвада се има предвид и обстоятелството, че в голяма част от случаите, когато става въпрос за банкови кредити, начинът на начисляване на лихви, уговорени в клаузите на договорите за банков кредит, съставляват неравноправни клаузи и могат да бъдат отменени от съда като такива.
Затова не бързайте веднага да заплащате задълженията си на новия кредитор, а потърсете компетентна адвокатска помощ. Защото може да се окаже и не са рядко тези случаи в практиката ми, че не сте били уведомени своевременно за извършената ЦЕСИЯ, което води до нейната нищожност, а оттам и до отпадане на отговорността ви за плащане на задължението.

ТРАНСПОРТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И НЯКОИ ПРОБЛЕМИ СВЪРЗАНИ С ТЯХ.Във връзка със зачестилите пътни инциденти с пострадали или поч...
16/02/2026

ТРАНСПОРТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И НЯКОИ ПРОБЛЕМИ СВЪРЗАНИ С ТЯХ.
Във връзка със зачестилите пътни инциденти с пострадали или починали хора на пътя, реших , че ще е от полза да направя един по-задълбочен анализ и да пиша по темата.
Най-често срещаните в практиката ми като адвокат престъпления са тези, когато водачът на автомобила е шофирал в пияно състояние или след употреба на наркотично вещество,както и шофиране на МПС без притежаване на съответното свидетелство за управление и други. Тези деяния се открояват с висока степен на обществена опасност , защото безспорно биха могли да доведат , а и са предпоставка за възникване на ПТП, а оттам и до пострадали или загинали на пътя.Добре е да се знае , че нашият законодател вече не предвижда наказание " пробация" за тези престъпления, дори и деецът да се окаже, че е с чисто съдебно минало, т.е. е неосъждан за престъпление от общ характер и е предприел по-строги санкции за извършителите на такива престъпления , а именно условна присъда , а при предишни осъждания и лишаване от свобода , което следва да се изтърпи в пенитенциарно заведение- затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Много често една от защитните тези , която се поддържа в съда при тези престъпления е , че е налице изключващо вината обстоятелство, т.е. изправени сме пред случайно деяние по смисъла на чл. 15 от Наказателния кодекс.Това от своя страна води до категоричния извод, че деянието не е , нито виновно извършено, нито изобщо представлява престъпление по чл. 9 ал. 1 от НК.Ако е налице случайно деяние , следва задължително да се докаже , че деецът не е бил в състояние да предвиди съставомерните последици на своето деяние. За тази цел задължително се изготвя съдебно-психиатрична експертиза , която следва да даде отговор могъл ли е деецът съобразно психическите му преживявания да предотврати настъпването на общественоопасните последици и съвпада ли това с времето на извършване на изпълнителното му деяние.
При транспортните престъпления задължително се изследва и т.нар " опасна зона" , при която вероятността от възникване на ПТП е изключително висока.Тя представлява най-малкото разстояние, на което едно превозно средство може да бъде спряно от момента на появяване на препятствието на пътя.
В нея се включват времето за реакция на водача и за задействане на спирачния механизъм превърнато в метри и спирачния път. Ето защо, когато препятствието се появи изненадващо в опасната зона за спиране, деецът не може да предотврати настъпването на вредоносните последици .Тогава отново говорим , че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 ал. 1 НК.
Досежно шофирането с превишена скорост ще си позволя да цитирам едно Тълкувателно решение на ВКС,а именно Тълкувателно решение № 28/84 на Върховния съд, тъй като според действащия Закон за движение по пътищата водачите не са длъжни да намаляват скоростта, когато преминават покрай превозно средство с животинска тяга. ВКС приема, че опасността е възникнала, когато каруцарят е предприел неправомерна маневра.Тази съдебна практика е константна и се възприема от всички съдилища в страната при постановяване на присъдите , които следва да получат извършителите на такива престъпления. Съгласно императивните разпоредби на чл. 143 и чл. 145 от ППЗДП, водачите на превозни средства с животинска тяга са длъжни да упражняват надзор на животните и да избягват създаване на опасност за движението.
Всеки водач на превозно средство следва да се движи правомерно на пътното платно.
Тези разпоредби са императивни по своя характер , защото правните субекти са длъжни да ги спазват, а не да се отклоняват от предписанието на правната норма.
На следващо място е много важно да се спомене също императивната разпоредба на чл. 5, ал. 1,т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДП), когато се описва изпълнителното деяние на същинското транспортно престъпление. Според текста на разпоредбата всеки участник в движението по пътищата „с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“.
На следващо място е добре да се знае , че лицата пострадали от ПТП , на които са им били причинени , най- вече неимуществени вреди и тези вреди е доказано ,че са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, имат право да предявят иск за обезщетение по реда на чл. 45 и следващите от Закон за задълженията и договорите и този иск може съвместно да бъде разгледан в наказателния процес по делото за извършеното ПТП или съответно извършено друго транспортно престъпление. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД , т.е. съдът присъжда такова обезщетение , което счете , че е меродавно и , което безспорно кореспондира и е в синхрон с причинените вследствие на станалото ПТП травматични увреждания.

Address

Пловдив, Улица “ Райко Даскалов” 53/партер
Plovdiv
4000

Opening Hours

Monday 09:00 - 17:00
Tuesday 09:00 - 17:00
Wednesday 09:00 - 17:00
Thursday 09:00 - 17:00
Friday 09:00 - 17:00

Telephone

+359899898778

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Адвокатска кантора Мая Ненчева posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Business

Send a message to Адвокатска кантора Мая Ненчева:

Share