11/11/2023
ОТГОВОРНОСТ НА ОБЩИНАТА ЗА ВРЕДИ ПРИЧИНЕНИ НА ГРАЖДАНИ ОТ СЧУПЕНИ ТРОТОАРНИ ПЛОЧКИ, НЕОБЕЗОПАСЕНИ ДУПКИ И ШАХТИ:
На гражданите не може да се вмени в задължение да знаят и помнят къде в града тротоарните плочки не са в добро състояние и още по-малко може да им се вмени във вина, че не са се опазили от спъване в тях.
Организирането на дейността по поддържане на тротоарите в границите на урбанизираните територии е задължение на съответната община.
Общините са длъжни да изпълняват възложените им правомощия, защото така те постигат целта на закона - добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие, или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение.
/Примерно решение на Районен съд - Блгоевград, с което община Благоевград е осъдена да заплати вредите на пострадала жена за причиненото и телесно увреждане от спъване в счупени тротоарни плочки на бул. „Св. Св. Кирил и Методий“ в Благоевград/
РЕШЕНИЕ
№ 645
гр. Благоевград, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20211210102576 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от а С. С. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Благоевград, адв.Рангел Бараков против ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД, ЕИК 000024695, пл. „Георги Измирлиев – Македончето“ № 1, представлявана от кмета И. С. С.
Навежда се в молбата, че ищецът С. С. М. живее в гр. Б., на *** години е и е пенсионер с месечна пенсия в размер на 306,23 лева. Твърди се, че на 07.06.2021 г., около 17.00 ч. ищеца излязла от вкъщи и 1 вървяла по тротоара на бул. „Св. Св. Кирил и Методий“, посока хотел „Ален Мак“. Пред офиса на ЧЕЗ, находящ се в Б., се спънала в счупени и стърчащи тротоарни плочки, в резултат на което паднала и си ударила лявото коляно. От офиса на съседната банка излезли момичета, които помогнали на ищцата да стане. Сочи се, че поради силните болки, които изпитвала след падането, се наложило същия ден- на 07.06.2021 г. да постъпи в МБАЛ - Благоевград, Отделение по ортопедия и травматология в 21.11 ч. Пояснява се, че след направените изследвания и преглед било
установено, че капачката на лявото коляно се е извадила извън коляното. След направената местна анестезия и мануална репозиция, капачето възвърнало своето положение, поставена била гипсова шина и ищцата била изписана от болницата на 10.06.2021 г. в 10.35 ч., като била назначена рехабилитационна програма. Твърди се, че на 02.09.2021 г. ищеца постъпила в Специализирана болница по рехабилитация - „Сапарева баня“ АД за Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно[1]двигателен апарат, където било проведено лечение на лявото коляно и била изписана на 09.09.2021 г. Изтъква се, че въпреки проведените лечения, ищеца все още изпитва неразположение и не може да стъпва нормално с левия крак и понастоящем. Твърди се, че организирането на дейността по поддържане на тротоарите в границите на урбанизираните територии е задължение на съответната община - чл. 30, ал. 4 от ЗП, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 от ЗОС вменява в тежест на собственика задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Общините са длъжни да изпълняват възложените им правомощия, защото така те постигат целта на закона-добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие, или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Твърди се, че към дата 01.10.2021 г. тротоарните плочки, в които ищцата се спънала и паднала все още се намират в същото състоЯ.е. Според ищеца са налице всички елементи от фактическият състав на деликтната отговорност - противоправно деЯ.е на ответната община - бездействие при изпълнение на вменените със закон задължения, настъпило увреждане, претърпени неимуществени вреди-болки и страдания и причинна връзка между същите.
Прави се искане за осъждане на Община Благоевград да заплати на ищеца сумата 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди[1]болки и страдания от
настъпило увреждане на 07.06.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.06.2021 г. до окончателното и изплащане.
Ответникът Община Благоевград, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който навежда, че оспорва предявения иск по допустимост и основателност.
Навежда се, че твърдението в исковата молба относно спъване и падане на ищцата, поради наличие на счупени и стърчащи тротоарни плочки, е невярно. Твърди се, че описаните в исковата молба по вид и обем вреди е невъзможно да са получени по описания начин и не се намират в причинно-следствена връзка с инцидента. Според ответника
травматичното увреждане би могло да се дължи на спъване и падане поради причини от здравословното състоЯ.е и емоционално състоЯ.е – прилошаване, загуба на кондиция, задух и др., а не поради наличието на стърчащи и счупени тротоарни плочки. Твърди се, че към датата на злополуката не са съществували стърчащи и счупени тротоарни плочки на бул.
„Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Благоевград, които да предполагат ремонт от страна на Община Благоевград. Според ответника наличието на стърчащи и счупени тротоарни
плочки е обичайна повреда на тротоарната настилка и не съставлява драстична неравност, опасна за движението на пешеходците. Твърди се, че дори да се приемат за достоверни
твърденията на ищеца, следва да се отчете занижената бдителност от нейна страна при придвижването си и това е причина за инцидента. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
В съдебно заседание, ищецът не се явява лично, взема становище по иска чрез процесуален представител.
Ответникът делегира процесуален представител, който изразява становище, като оспорва иска, представя доказателства.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Съгласно приетата по делото епикриза, на 07.06.2021 г. ищеца М. постъпва в болнично заведение за оперативна интервенция – оперативна интервенция на таза и долния крайник
със среден обем и сложност. След провеждане на същата, на 10.06.2021 г., Соня М. е изписана.
Съгласно приетата по делото епикриза, на 02.09.2021 г. ищеца М. постъпва в болнично заведение за физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателния
апарат. След провеждане на същата, на 09.09.2021 г., Соня М. е изписана.
От заключението на вещото лице по изготвената и приета в рамките на производството съдебно - медицинска експертиза, се установява следното: ищеца е получила флексия на лявата колянна става от евентуален удар на коляното, върху твърд предмет, какъвто може да е и терена на земната повърхност, включително и разместени плочки. Това счупване е довело до затруднено движение на левия долен крайник, за срок от около 4 месеца, катко това затруднение е свързано с болки в областта на лявото коляно, усилващи се при движение, които болки са били със значителен интезитет в началото, като постепенно са намаляли с времето.
За изясняване на спора от фактическа страна, по делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Сн. М..
В показанията си свидетеля М. излага, че живее на бул. ****, а ищеца живее на 20. Излага свидетеля, че отивала към Изипей да си плати лични сметки, Изипей се намира до Пощенска банка, на булеварда. Ищецът вървял пред свидетеля, като към Изипей между ЧЕЗ и Пощенска банка, ищеца пада, свидетеля се забързал да помогне, но преди нея три млади
жени, вдигнали ищеца. След този случай свидетеля е виждал ищеца с проходилката, защото това било лятото, юни или юли. Това се случило миналата година, около 17:00 часа. Сочи свидетеля, че плочки има там, те са в същото състоЯ.е като преди, като ходи свидетеля да си плаща сметките има уплах от там, където паднала госпожата и минава по велосипедната алея, на бялата черта ходи, защото е видяла, че плочките като конус си стоят и още някой ще падне там. Поддържа свидетеля, че ищеца се спънала на плочките, тя паднала, спъвайки се от плочките. Сочи свидетеля, че след това виждала ищеца да отиде до магазина с проходилката, имала гипс на крака, не можела да ходи. Сочи свидетеля, че тези плочки се намират между Пощенска банка и ЧЕЗ, на тротоара, на самия тротоар, като и към момента плочките са си в това състоЯ.е, защото като отива да си плаща сметките в Изипей. Сочи свидетеля, че причината да падне Соня, това са плочките. Плочките на тротоара, където е осъществен инцидента, са разбити, начупени, разместени.
При изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са няколко предмета на делото – спорното материално право е правото на увредения да иска
обезщетение за вредите – имуществени и неимуществени, от възложителят, който зле е избрал или зле е надзиравал изпълнителя при възлагане на работа, която правна квалификация е чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 52 от ЗЗД; по втория иск това е правото на вземане за лихви, която правна квалификация е чл. 86 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорността на лицето, което възлага извършване на определена работа, за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за обективна, безвиновна отговорност за чужди виновни противоправни действия или бездействия, която има обезпечително - гаранционна функция.
За да възникне притезателното право на увредения срещу ответника за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение и 2) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа от ответника чрез своето действие или бездействие.
В конкретната хипотеза, ищецът твърди наличие на бездействие от страна на лицата, отговарящи за поддръжката на пътя и пътните принадлежности.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, извършено от ответника неправомерно деЯ.е
/действие или бездействие/, в резултат на което на ищеца са причинени вреди от посочените вид и размер.
В случай на установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника, е да установи изпълнение на задължението си да репарира причинените вреди или обстоятелства, които изключват отговорността му.
Настоящият състав приема за установено, че са налице всички предпоставки на визираната правна норма: подхлъзване на ищеца в разместена плочка и падането й, причинно-следствената връзка между инцидента и настъпилите вреди, бездействие на служители на ответника по поддръжка на тротоара, като част от дейността по ремонт и поддръжка на общинските пътища. Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища по смисъла на чл. 8 от ЗП се осъществява от съответната община, като тротоарът е част от пътя съгласно § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП. Нормата на чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състоЯ.е, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Съгласно дефиницията в пар. 6, т.37 от ДР на ЗДвП "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. По делото е установено, че целостта на пътното покритие в конкретния участък е била нарушена. Ответникът не е оспорил, че процесната улица се явява общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 във вр. с чл. 8, ал. 3 ЗП. Наличието на трайно разместени плочки по тротоара е следствие на противоправно бездействие на служителите на ответника във връзка със задълженията им за поддръжка и ремонт на пътната настилка, включително и на тротоарите. Между неизпълнението на законовото задължение на общината и претърпяното увреждане от ищеца - спъване в плочка и последвалото изкълчване на ръка, съществува пряка причинна връзка, поради което е налице основание за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД.
В настоящата хипотеза, от ангажираните в хода на процеса гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля М., които се кредитират от съда като отразяващи преки и непосредствени впечатления, се установява както настъпване на произшествието, така и причината за това - наличието на неподдържана и повредена тротоарна настилка на мястото на инцидента. При преценка достоверността на депозираните показания, съдът съобрази, че изнесените от свидетеля данни напълно кореспондират с отразеното в медицинската документация. Изложеното обосновава извод за наличие на противоправното поведение (в случая – бездействие) на лицата, на които Общината е възложила поддържане на тротоарната настилка в изправно състоЯ.е. Същевременно, от експертното заключение, кредитирано като обективно, всестранно и компетентно изготвено, се установява наличие на причинно – следствена връзка между разглежданото събитие (падане на ищеца) и телесното увреждане.
От писмените доказателства и свидетелски показания, и неоспореното експертно заключение се установява и настъпването на твърдените в исковата молба вреди, настъпили в резултат на деликта - физически увреждания на ищеца, обусловили настъпване и на т. нар. „морални вреди“, изразяващи се във физически болки, страдания и множество неудобства.
От друга страна, ответникът не ангажира доказателства, годни да установят възраженията за изпълнение на вменените му задължения за поддържане на конкретното съоръжение в изправно състоЯ.е, в предвид предназначението му за обществено ползване.
Горното обуславя извода, че вредите са в резултат от неправомерното бездействие от страна на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 167 ЗДв. П, а именно - за поддръжка на пътя и пътните принадлежности в изправно състоЯ.е, в резултат на което на ищеца са причинени имуществени и морални вреди – болки и страдания, поради което и за последния е възникнало правото да получи обезщетение за причинените вреди.
Фактическият състав на деликта, предвиден в чл. 49 ЗЗД, е осъществен, поради което и следва да се приеме, че за ищеца е възникнало правото да претендира обезщетение за настъпилите вреди.
По отношение размера на претенцията, съдът намира че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, като предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната разпоредба на чл.52 ЗЗД - по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесния деликт на ищеца е причинена телесна повреда, изразяваща се в деформация на ляво коляно, което се получава при спъване, падане напред, като полученото увреждане, че усложненията от такава деформация са невъзможност от извършване на пълен обем на движения, които могат да останат цял живот, предвид възрастта на ищеца, че възстановителния период за него е бил около 4 месеца.
Съобразно константната съдебна практика в понятието „неимуществени вреди“ се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от
тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състоЯ.е, както и разбирането. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъдат отчетени характера и степента на увреждането, начинът на осъществяването му, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните страдания, икономическата среда и др.
В конкретната хипотеза, от представените по делото доказателства (експертно заключение, свидетелски показания, медицинска документация) се установява, че процесния
инцидент е дал отражение върху физическото и психично състоЯ.е на ищеца. Освен силните болки в увредения долен крайник, които ищеца е изпитала през продължителен период, негативни последици от инцидента са и уплахата, чувството на страх и безпокойство, невъзможност за осъществяване на обичайни ежедневни дейности (в т. ч. домакински, хигиенни), чувството на малоценност и безпомощност. Във връзка с последното, съдът кредитира изцяло заключението на медицинската експертиза. Същевременно, естеството на травмата, респ. и предписаното лечение, е наложило чести медицински прегледи, интензивни рехабилитационни процедури, дори и неколкократна хоспитализация. Всичко това е обусловило допълнителен дискомфорт и отрицателни емоции за ищеца.
Ето защо, след съобразяване на вида и естеството на телесното увреждане, възстановителния период, претърпените болки и страдания, се налага извода, че справедливия размер на обезщението, дължимо на ищеца за претърпените в резултат на деликта вреди, е 3 000 лева.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата от 3000. 00 лева за заявения с исковата молба период - от датата на деликта – 07.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
При гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД, ЕИК 000024695, пл. „Георги Измирлиев – Македончето“ № 1, представлявана от кмета И.С.С., да заплати на С. С. М., ЕГН **********, сумата от 3 000 лв. (три хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.06.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД, ЕИК 000024695, пл. „Георги Измирлиев –Македончето“ № 1, представлявана от кмета И.С.С., да заплати по сметка на Районен съд – Благоевград сумата в размер на 120.00 лв. (сто и двадесет лева), представляваща държавна такса по иска.
ОСЪЖДА ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД, ЕИК 000024695, пл. „Георги Измирлиев –Македончето“ № 1, представлявана от кмета И.С.С. , да заплати по сметка на Районен съд – Благоевград сумата в размер на 298.00 лв. (двеста деветдесет и осем лева), представляваща възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Tandem bona causa triumphat - Накрая побеждава справедливото дело
http://www.barakovi.com
