04/04/2024
Уважаеми приятели, Знаете ли, каква е целта на закона при временно отстраняване от длъжност на държавен служител?
Състав на Върховният административен съд припомня, че съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл държавният служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването, когато срещу него е образувано дисциплинарно дело. Върховните магистрати посочват, че употребата на израза „може“, в случая сочи за компетентност в условията на оперативна самостоятелност, като административният орган има свободата какво решение да избере – да отстрани или да не отстрани от длъжност служителя. Всяко от тези решения е в еднаква степен законосъобразно, но в различна степен целесъобразно. Законът определя граници на оперативната самостоятелност, т.н. рамка на закона, които обезпечават избирането на най-целесъобразното за случая от възможните разрешения. Това обаче не означава, че съществува възможност за свободен избор за административния орган да реши да отстрани или да не отстрани служителя от длъжност. Свободна оперативна самостоятелност като понятие в нашето право няма, тъй като не гарантира осъществяване на административната дейност в рамката на закона, при спазване целта на закона и еднакво прилагане на правната норма спрямо всички, независимо от лицата и особеностите на конкретния случай. Затова в чл. 169 от АПК законодателят посочва, че административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, подлежи на контрол от съда дали органът е разполагал с оперативна самостоятелност и спазено ли е изискването за законосъобразност на административния акт. ВАС в Решение № 495 от 16.01.2024 г. по адм. д. № 4321/2023 г. споделя правните изводи, че целта на закона за временно отстраняване от длъжност е да бъде лишен служителят от възможността да влияе на хода на дисциплинарното производство. Тази възможност обаче зависи от длъжността на държавния служител, от вида и същността на дисциплинарното нарушение, от поведението на самия служител във времето и други фактори. С оглед на това ВАС се съгласява с долната инстанция, че правомощията при оперативна самостоятелност се упражняват при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният орган е длъжен да се въздържа от актове, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.