14/02/2014
ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА
През втората половина на миналия век в САЩ са били приети закони в Кънектикът, Масачузетс и Мериленд, в които авторското право е определено като „най-свещената от всички собствености".
И така, авторското право, като част от правата върху интелектуална собственост, е уредено като изключително право. Тази изключителност предоставя право на автора да използува произведението по начин, избран от него ; включва забрана за използуване на произведението от друг без изрично разрешение на автора, както и изричното право на автора да се разпорежда с обекта на правото чрез продажба, отдаване под наем, възпроизвеждане, лицензиране и пр.
Авторското право възниква автоматично по силата на закона при първото публично представяне на произведението или при пренасяне на произведението върху материален носител. Не е необходимо правото да бъде признато , обявено или регистрирано по някакъв ред.
Авторското право е сложно, комплексно право, което включва много и различни имуществени и неимуществени/ лични права.
В обхвата на неимуществените права се включва правото на автора :
• да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това;
• да иска признаване на неговото авторство върху произведението;
• да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно;
• да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението;
• да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство;
• да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица;
• да има достъп до оригинала на произведението, когато то се намира във владение на друго лице и когато това е необходимо с оглед упражняване на неимуществено или имуществено право, предвидено в този закон;
• да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата, като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използват произведението.
Имуществените права произтичат от концепцията, че авторското право е инструмент за превръщане на творчеството, знанията и опита в пари и са свързани с възнаграждение за автора при ползуване на произведението. За използуване на авторско право законът приема следните действия:
• възпроизвеждането на произведението;
• разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението;
• публичното представяне или изпълнение на произведението;
• излъчването на произведението по безжичен път;
• предаването и препредаването на произведението по кабел;
• публичното показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин;
• превеждането на произведението на друг език;
• преработката и синхронизацията на произведението;
• предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него
• вносът и износът в трети държави на екземпляри от произведението в търговско количество.
Прехвърляне на права върху произведението от автора на трети лица се извършва с договор, при определени условия и заплащане. Може да се прехвърли изключително или неизключително право на ползуване. Както подсказват и думите, при прехвърляне на изключителното право, авторът не може повече да се разпорежда и да ползува произведението си за срока и при условията на сключения договор. Но ако ползвателят, придобил изключителните права, не започне да използва произведението в срок от две години , авторът може да развали договора.
При неизключително отстъпване на правото, авторът запазва правото да използва произведението си сам, както и да отстъпва неизключително право на ползуване на други лица.
Кой е носител на правата върху произведения, създадени по трудов договор? Авторското право е на автора, но работоделят може без негово съгласие и без допълнително заплащане да използва така създаденото произведение за свои цели, по начини и в степен, съответстващи на обичайната му дейност. Формулировката на закона изисква тълкуване във всеки отделен случай и съвсем не изключва спорове за права, възнаграждения и пр.
Авторското право се ползува със защита срещу нерегламентирано ползуване на произведението. Закрилата на авторските права се осъществява чрез държавна принуда по реда на административното наказване и по гражданско правен ред- чрез иск на автора срещу нарушителя.
Всяко лице, което наруши авторски права, дължи обезщетение на носителя на правата. Това може да бъде авторът или друго лице, на което авторът е отстъпил правата си. Обезщетението обхваща както причинените имуществени, така и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. Тази формулировка е доста сложна и установяването на размера на вредите е индивидуален процес, резултат от преценка на всички обстоятелства,свързани с нарушението, времето и мястото на извършването, реализираните приходи и други обстоятелства. Ако спорът е отнесен пред съд, размерът на обезщетението ще се определи от изчисления на експерти в съответната област. Разбира се, винаги е възможно да се постигне споразумение между носителя на правата и нарушителя, така че и двете страни да бъдат удовлетворени и същевременно да бъде избегната дългата съдебна процедура.
За да получи обезщетение, носителят на авторското право трябва да прояви активност, да установи нарушението, да формулира искането си и да го поддържа пред съда. Положителният резултат от тази активност ще бъде едно осъдително решение, с което нарушителят се задължава да плати на автора определеното от съда обезщетение.
Освен този, да го наречем основен иск, законът предоставя на носителя на авторското право и други искове за защита. Последният може да иска от съда :
• да установи факта на нарушението;
• да преустанови неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване;
• да постанови изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението
• да постанови изземване от употреба на презаписващите, декодиращите и възпроизвеждащите устройства, използвани изключително за извършване на нарушения;
• да бъде разгласено за сметка на нарушителя на съдебното решение в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.
Исковете могат да бъдат предявени и от организациите за колективно управление на авторски права или от професионалните организации на правоносителите, но само в случаите, когато нарушените права са им били поверени за управление и/или защита.
Законът предвижда широка компетентност на държавата чрез нейните органи да установява нарушения на авторски права и да налага наказания на нарушителите. Наказанията са преди всичко глоби в значителни размери, но също така и постановяване на принудителни административни мерки. Мерките се налагат с мотивирана заповед на министъра на културата и са свързани с предотвратяване и преустановяване на нарушения по ЗАПСП. Министърът на културата може:
• да разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението ;
• да разпореди писмено на нарушителя предприемането на конкретни мерки за отстраняване на нарушението в подходящ срок;
• да изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението на този закон и ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;
• да разпореди прекратяване на всяко нарушение на този закон и ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване на нарушението обществено достояние.
Законът предвижда глоби за отделни нарушения на авторските права, върху които няма да се спирам в това кратко изложение. Важното е,че закрилата на авторските права е политика на Българската държава. Тази политика е мотивирана от дългогодишното развитие на концепцията за авторството , като мотор за развитие на икономиката, културата, националното богатство. Международни данни показват, че използването на авторските произведения в така наречената „културна индустрия” водят до ежегоден оборот от милиарди долари, който изпреварва такива отрасли на икономиката като самолетостроенето и автомобилната индустрия.
Разбира се трябва да признаем,че с развитието на новите технологии и глобалната мрежа пред защитата на авторските права възникват нови, предизвикателни пречки. Вероятно това ще доведе до промени в концепцията и начините на защита на авторството. Изкушавам се да цитирам Джон Барлоу, който прави едно остроумно сравнение – „корабът на авторското и патентното право, е бил построен за пренасяне на форми и методи за изразяване, напълно различни от ефимерния товар, с който се мъчат да го товарят сега. Обшивката му тече, както отвътре, така и отвън. Юридическите усилия да бъде удържана на повърхността старата гемия са приели три форми: безумно разместване на столовете по палубата, строги предупреждения към пътниците, че ако корабът отиде на дъното, ги чака сурово наказание, и невъзмутимо отричане на ставащото.” Цитатът ни оставя с усмивка и с много въпроси за бъдещето на авторските права.
Адвокат Виолета Манолова
тел:+359 02 9881067
e-mail:[email protected]
Aдрес: София 1000, ул.Стефан Караджа 11-А, ап.8
http://www.lexibg.com/
http://www.facebook.com/AdvokatVioletaManolova
http://plus.google.com/114741016758426388838/posts
