25/03/2020
Някои гражданскоправни и търговскоправни аспекти на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г. (обн. ДВ бр. 28 от 24.03.2020г.)
Адв. Емилия Лесова, адвокатско съдружие Карапанайотов, Лесова, Табанска
На 24.03.2020г. в ДВ – бр.28/2020г. беше обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13 март 2020г. (по-долу „ЗМДВИП“).
Разпоредбите от този закон, които са относими към гражданскоправните и търговско правните отношения са следните:
Чл.3: За срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат:
1. Процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда;
2. Давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват и прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания;
3. Сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, с изключение на производства по Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове.
………………………………………………………………………………………………
Чл.6. До отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.
Съгласно §52 от ПЗР на закона (с изключение на посочените в тази разпоредба текстове, които не касаят разпоредбите, коментирани в настоящото становище) законът влиза в сила, считано от 13.03.2020 (т.е., от началото на обявяването на извънредно положение). В този смисъл чл.3 и чл.6 имат обратно действие и се счита, че се прилагат от 13.03.2020г.
По наше мнение горепосочените текстове следва да се тълкуват в следния смисъл:
I. По отношение разпоредбата на чл.3 от закона относно спиране на съдебните срокове
По т.1 – законът визира процесуалните срокове по вече образувани и заварени към момента на влизане в сила на закона съдебни производства. Тоест, спирането важи за всички съдебни производства (без изрично изключените в разпоредбата), които към 13.03.2020г. са били висящи.
Тази разпоредба не означава, че е налице забрана за образуване на нови съдебни производства. Напр., за парични вземания към Ваши клиенти, които са били изискуеми преди обявяването на извънредното положение, няма пречка да бъде образувано исково производство пред съответния компетентен съд и/или да бъде подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение. Тоест, исковата молба/заявлението за незабавно изпълнение няма да бъдат недопустими. Делото ще се образува, но ще спрат да текат процесуалните срокове /напр., няма да тече срок отговор на исковата молба и др./.
По т.2 – спиране на давностните срокове – означава, че ако някое Ваше вземане би следвало да се погаси по давност и тази давност изтича по време на извънредното положение, давностният срок ще спре да тече и ще продължи да тече след отмяна на извънредното положение.
II. По отношение на разпоредбата на чл.6 от закона
Независимо, че е доста несъвършена като текст, бихме могли да изведем следния смисъл:
1. На първо място, видно от цялостното съдържание на разпоредбата, очевидно се касае само за парични задължения /поради употребата на израза „плащане“/. Разпоредбата не касае непаричните задължения /напр., задължение да се произведе, достави стока и др./.
2. Какво означава „последици от забавата“ на длъжника:
Забава е налице само след като паричното задължение вече е станало изискуемо. Според действащото гражданско законодателство /основно Закон за задълженията и договорите/ и правната доктрина последиците от забавата на длъжника са няколко:
(i) Преминаване на риска от случайна последваща невъзможност за изпълнение /чл.35 от ЗЗД/ в случай че преди забавата рискът е бил за кредитора. За паричните задължения тази последица не се прилага, тъй като при паричните задължения не може да има невъзможност за изпълнение, защото родът не погива (genus non perit) . Поради тази причина тази последица не е относима към разпоредбата на чл.6 от закона, защото е ирелевантна за паричните задължения.
(ii) Искът на кредитора за реално изпълнение /чл.79 от ЗЗД/
Ако длъжникът е в забава, кредиторът може да предяви осъдителен иск за присъждане на забавеното парично задължение и/или да предяви искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410/417 от ГПК (заповедно производство). За да се отговори на въпроса дали това право е суспендирано, трябва да се изследва дали изброяването на последиците на забавата в чл.6 е изчерпателно или не. В първата част на член 6 относно това кои последици от неизпълнението се суспендират изброяването не е изчерпателно /доколкото е използван израза „включително“ лихви и неустойки/. Липсата на изчерпателност в изброяването в първата част на чл.6 само по себе си не е в съответствие с Конституцията на РБ, доколкото се касае за извънредно законодателство. Независимо от това, че изброяването не е изчерпателно, трябва да съобразим, че идеята на законодателя в първата част на чл.6 е за суспендиране на „парични“ последици на забавата, но не и на другите права на кредитора при забава на длъжника, които не са изрично изброени.
Във втората част на чл.6 /по отношение на така наречените „непарични последици“ от забавата/ изброяването по-скоро трябва да се разглежда като изчерпателно /като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи/. Това означава, че от чл.6 са обхванати само тези „непарични последици“ на забавата /т.е., права на кредитора при забава на длъжника/, които са изрично изброени /разваляне на договор, предсрочна изискуемост и изземване на вещи/.
При използването на израза „не се прилагат последиците….“ законът е крайно непрецизен. От гледна точка редакцията на разпоредбата съществува неяснота дали за периода на извънредното положение въобще не възниква вземане на кредитора за лихва/неустойка/други плащания с обезщетителен характер, респ., не възникват другите потестативни права по двустранен възмезден договор като правото да развали договора с едностранно изявление до другата страна по смисъла на чл.87 от ЗЗД. Според едното възможно тълкуване „не се прилагат последиците“ означава суспендиране със специалния закон на всички разпоредби от действащото гражданско и търговско законодателство /ЗЗД и ТЗ/, които уреждат тези последици, т.е., на практика това означава, че за периода на извънредното положение по силата на специалния закон такива права в патримониума на кредитора не могат да възникнат. Според второто възможно тълкуване „не се прилагат последиците….“ би могло да означава, че за периода на извънредното положение вземането за лихва, респ., правото да се развали договора и да се търси компенсаторно обезщетение, възниква при забава на длъжника, но това вземане не е изискуемо, т.е. не може да се претендира от длъжника както извънсъдебно, така и по съдебен ред. Тоест, за периода на извънредното положение се начислява лихва/неустойка, ако е налице забава за изпълнение на парично задължение, но това вземане става изискуемо и може да бъде упражнено след изтичане срока на извънредното положение.
По наше мнение под „не се прилагат последиците…“ по-скоро следва да се има предвид първото тълкуване, а именно, че за периода на извънредното положение тези последици на забавата, които нормално са уредени в ЗЗД и ТЗ, не възникват като права на кредитора. В този случай те ще възникнат след изтичане на извънредното положение, ако забавата продължи като лихва/неустойка ще може да се начислява и претендира след срока на извънредното положение.
В заключение, относно правото на кредитора да предяви иск за реално изпълнение /т.е., да търси вземането по съдебен ред в заповедно или исково производство/ би следвало да се приеме, че по отношение на главница, чиято изискуемост е настъпила по време на извънредното положение, това право може да бъде упражнено и в срока на извънредното положение, а по отношение на лихви/неустойки/други последици от забавата с обезщетителен характер, дължими върху главница, за която забавата на длъжника е настъпила в срока на извънредното положение – не може да бъде упражнено по време на извънредното положение /т.е., искът за лихви/неустойки ще бъде допустим, но ще се отхвърли като неоснователен/.
(iii) Възможност на кредитора да търси т.нар. компенсаторно обезщетение по смисъла на чл.79 от ЗЗД – това касае т.нар .“фикс сделки“ – сделки, при които престацията трябва да бъде изпълнена непременно в уговореното време, като след това кредиторът вече няма интерес от изпълнението. Тази последица от забавата не е предмет на чл.6, тъй като не важи за парични задължения.
(iv) Право на кредитора да откаже изпълнение на своето задължение до изпълнение на насрещното задължение – т.нар. „възражение за неизпълнен договор“ по смисъла на чл.90 от ЗЗД. Тази последица според нас не следва да е обхваната от чл. 6 от закона. Това означава, че за периода на извънредното положение, в който длъжникът е временно освободен от последиците от забавата, кредиторът също може да не изпълни, като направи възражение за неизпълнен договор.
(v) Правото на кредитора да развали договора с едностранно волеизявление, поради неизпълнение на длъжника съгласно чл.87 от ЗЗД – това право е суспендирано за периода на извънредното положение /то е изрично упоменато в текста на разпоредбата/.
Поради твърде голямата непрецизност, правната природа на правилото на чл.6 от закона трудно може да бъде квалифицирана с правилата на юридическата техника (т.е., дали се касае за някаква законова фикция – счита се, че за периода на забавата длъжника не е в неизпълнение или по - скоро временно суспендиране действието на гражданскоправните разпоредби относно последиците от неизпълнението).
III. Съотношение на чл.6 от ЗМДВИП с разпоредбите на чл.306 от ТЗ (форсмажор) и чл.307 от ТЗ (стопанска непоносимост)
Разпоредбата на чл.306 от ТЗ относно форсмажор категорично са неприложими по отношение на парични задължения, поради споменатото по-горе правило, че при парите родът не погива (genus non perit) и длъжникът по парична престация никога не може да бъде в хипотеза на обективна невъзможност за изпълнение. Разпоредбата на чл.306 от ТЗ относно форсмажор и установеният в нея ред, по който едната страна уведомява другата и за периода на форсмажорното обстоятелство не носи отговорност за неизпълнение е приложима за такъв тип престации, при които вследствие на обстоятелството от извънреден характер, които е непредвидимо и/или непредотвратимо изпълнението на престацията стане обективно невъзможно.
Извънредното законодателство /чл.6 по – горе/ е прието именно защото чл.306 е неприложим за паричните задължения.
Разпоредбата на чл.307 от ТЗ относно стопанската непоносимост би могла да бъде приложима само ако извънредното положение продължи по-дълго време, вследствие на което престацията на едната от страните ще стане неравностойна спрямо престацията на другата страна и ако договорът продължи да се изпълнява в първоначалния му вид, това ще противоречи на справедливостта и добросъвестността. Правото по чл.307 от ТЗ за изменение на договора може да се упражни само по съдебен ред.
В обобщение на всичко изложено по-горе:
Чл.6 от закона не важи за непарични вземания;
За парични вземания, по които длъжниците са били в забава преди обявяване на извънредното положение, чл.6 не би следвало да се прилага. За такива вземания кредиторът може да начислява и търси лихва/неустойка и може да предяви вземането си по съдебен ред с уговорката, че делото няма да се развива до отмяна на извънредното положение. Идеята на закона е да опази интереса на длъжника по парични задължения за периода на извънредното положение, т.е. положението му да не се влошава за този период, но не и да го освободи от отговорност за задължения, по отношение на които е бил в забава преди това.
За вземания, за които е настъпила забава за изпълнение по време на извънредното положение (т.е., на 13.03.2020 и след това, до края на извънредното положение) кредиторът не може да начислява и търси по доброволен/принудителен ред лихви/неустойки и други плащания с обезщетителен характер, да упражнява правото си да развали договора, да търси компенсаторно обезщетение. Тези права ще могат да бъдат упражнени след изтичане на извънредното положение при съобразяване, че давността е спряла.
За периода на извънредното положение кредиторът може да търси по доброволен/принудителен ред главницата, ако изискуемостта й е настъпила по време на извънредното положение, тъй като правото да се търси реално изпълнение не е сред „непаричните“ последици на забавата, които са изрично изброени, а извънредното законодателство никога не може да се тълкува разширително, доколкото с него се засягат/ограничават права на частноправните субекти /кредиторите по парични вземания/;
Възражението за неизпълнен договор по чл.90 от ЗЗД по-скоро не е обхванато от чл.6 от закона и кредиторът може да откаже изпълнение на своята престация, поради забавата на длъжника;
Обезпечителните производства не са предмет на извънредния закон и кредиторът може да предяви иск за обезпечаване на бъдещ или настоящ иск пред съда;
Никой длъжник по парично задължение не може да се позовава на разпоредбата за непреодолима сила съгласно чл.307 от ТЗ. Длъжниците могат да се позоват само на чл.6 от извънредния закон и само за срока на извънредното положение по отношение на вземания, за които забавата е настъпила след 13.03.2020г.
Разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИП се прилага в договорните отношения с международен елемент (напр. договори с чуждестранни доставчици и клиенти) само в случаите, в които е налице изричен избор на българското право като приложимо или когато неговата приложимост следва от правилата на международното частно право.
24.03.2020г.
Адв. Емилия Лесова
